22 юни 2016 г.

Защо никой не признава грешките си?

Нещо, което забелязах наскоро, е, че ми е изключително трудно да призная грешките си пред себе си и пред другите. Понякога е толкова очевидно, че греша, но просто от вътре не искам да си призная вината. Защо?



Отговорът, който намерих, е прост, но плашещ. 

Според мен не искаме да признаем грешките си, защото това има потенциал да обърка представата ни за света, за нас самите и би предизвикало хаос във вярванията ни.

Да, звучи налудничаво, но преди да затворите тази страница - ето ви един пример.

Представете си, че кажете на 80-годишен човек, който цял живот се е хранил нездравословно, "Остави пържените картофи и пробвай салата!". Макар логически този човек напълно да съзнава, че не прави правилния избор, ако той е свикнал до такава степен да се храни по такъв начин и изведнъж му се наложи да забрави сегашните си вярвания и да премине към нови - това би обезсмислило прекалено голяма част от неговия живот.

Това пък би създало нови съмнения у него - "Ако не съм бил прав за това, за колко ли други неща вероятно съм сгрешил? Какво значи това за мен?". Повечето хора не искат да се сблъскат с тази реалност, просто защото тя създава хаос в представите им за света и се изисква прекалено много енергия, за да "наместят" новите вярвания.

По същата причина повечето хора избягват всякакъв вид новости. Всичко ново е и неизвестно, а това значи, че с това може да последват и неприятни чувства. По-лесно е просто да си останем каквито сме си... Превръщаме се в растения! След като сме си осигурили най-важните неща - храна, вода, място за живеене и т.н., нямаме особено желание да поемаме рискове, тъй като нуждите ни са задоволени.

Най-плашещата част е, че мозъкът ни винаги може да намери причина, с която да обясним действията си, колкото и неправилни да са те. Много често съм чувал хора да ми говорят как с радост искат да пробват някакво ново изживяване, но когато действително имат тази възможност, си измислят оправдание, само и само да не им се налага да изразходват енергия ("ще го направя после" познато ли ви е?).

Това са т.нар. "бариери на успеха". Всеки ги има и всъщност до известна степен са здравословни - благодарение на тях развитието ни тече с нормална скорост (противоположен пример са някои деца, които стават известни като малки, психиката им не може да издържи на напрежението и често стават алкохолици или употребяват наркотици). Но идва момент, в който трябва да действаме противоположно на това, което ни казват емоциите ни...

Виждам това поведение в себе си и в почти всички около мен... всеки ден.

Какво е решението? 


Решението е изключително просто, но не и лесно. Понеже обичам всичко да е в 3 стъпки (нека даже всяка стъпка започва с буквата 'П')...

1. Признайте, че сте сбъркали
2. Планирайте как бихте предотвратили повтарянето на същата грешка
3. Приемете и забравете грешката

Никога няма да спрете да правите грешки. Аз правя грешки всеки ден, понякога за неща, които си мисля, че вече съм усвоил. Дори и да имате план за предотвратяване на грешки - пак ще правите грешки. Приемете го!

Освен това, не правете грешката (това не беше умишлено) да се съдите или да се ядосвате когато сгрешите, защото това всъщност увеличава шанса да ПОВТОРИТЕ същата грешка (ако някой е бил на диета и му се е случвало един път да се провали - знаете докъде води това).

Всъщност колкото повече неща опитвате - толкова повече грешки ще правите. Но според мен най-успелите хора са именно тези, които са направили и най-много грешки през живота си. Грешките ни учат най-добре. Аз виждам нещата така - всичко е просто игра на колекциониране на изживявания. Няма някаква магия - колкото повече изживявания имаме, толкова по-добри ставаме като хора, защото знаем как да реагираме адекватно във всяка ситуация (проста математика).

Това е от мен! А сега отивам да направя следващия си провал... :)