ИСТИНАТА ЗА УСПЕХА (15 правила, които научих)

Йо! Днес имам рожден ден и реших да направя нещо малко по-различно.

Обичам да споделям ценна информация, която ми е помогнала да подобря живота си. Смятам, че ако имам възможността, трябва да върна жеста и да помогна на други хора с това, което съм научил.

Имайки това предвид, искам да споделя някои ценни идеи за успеха, които научих от различни хора, които са по-добри от мен в едно или друго отношение.

Credits: forbes.com

Преди това искам да кажа, че НЕ СМЯТАМ, че аз самият съм идеалният пример за успял човек, тъй като съм едва в началото на своето пътешествие, но имам основание да вярвам, че тези принципи са достоверни и носят резултати. Съдя само по личния си прогрес и това, което съм постигнал до този момент в живота си.

Освен това, всеки човек има своя дефиниция за успех, но нека ви представя МОЯТА. За мен успял човек е този, който успешно е съчетал:

- добро физическо здраве

- добро емоционално здраве

- добри взаимоотношения и връзки с околните

- добро финансово състояние.

Вероятно има и още, но за тези се сещам в момента. Това е моята дефиниция за успех. Някои смятат, че е по-добре да си най-добрия в едно нещо (например като Майкъл Джордан в баскетбола или Моцарт в музиката и т.н.), но аз лично не съм съгласен с това.

Сега ще ви споделя една резюмирана версия на това, което научих досега от стотици клипове, книги и изживявания, заедно с кратка моя интерпретация на значението на всяка представена идея.

Представените идеи нямат последователен характер - дори са доста хаотично представени, но това не отнема по никакъв начин от тяхната стойност. Със сигурност ще изпитате вътрешни противоречия когато четете някои от тези неща, защото повечето от нас вече имат твърди убеждения за света и за тях нещата просто стоят по един начин и тези неща не подлежат на дискусия. Въпреки това - моят съвет е просто да се опитате да извлечете нещо полезно за себе си.

Стига празни приказки...

1. Успех = Постоянство + Късмет

Малките неща, които правим всеки ден (навиците ни), определят това какви ще сме след години. Затова постоянството е може би най-важния фактор за дългосрочен успех.

Несъмнено има и елемент на късмет - възможно е да правим всичко както трябва и пак да не успеем заради някаква несполука, която не зависи от нас (лесно може да падне едно пиано на главата ми  докато пиша това изречен-).

Все пак интерпретацията на изживяванията ни също е от огромно значение. Лошите изживявания също могат да се тълкуват като късмет, защото те носят най-добрите уроци в живота.

Харесва ми цитата "Колкото по-усърдно работя - толкова повече късмет имам" (не съм сигурен на кого е).

Отново - постоянството е много, много важно. Не е толкова важно да се справиш добре в конкретния момент, колкото просто да отидеш и да направиш това, което трябва да бъде свършено, и да продължаваш да го правиш всеки ден. 

Ако сте си поставили за цел да ходите редовно на фитнес, но решите да пропуснете един ден с мисълта, че няма да има последици от това - грешите. Сега е изключително лесно да си измислите причина да пропуснете и следващия ден (ако спортуването все още не е навик за вас). Когато вече е навик - не е чак толкова фатално ако пропуснете ден.

Никога няма да дойде времето, в което просто ще кипите от енергия и ще имате желанието на направите промяна в живота си. Ако сега се чувствате уморени - кое ви кара да мислите, че като остареете ще имате повече енергия?

2. Успехът и провалът не се случват в един конкретен момент. Всичко зависи от всичко останало.

Медиите често изобразяват успеха като едно грандиозно събитие, което просто се случва един ден на "избраните" и от там нататък всичко върви гладко и без препятствия. Грешно! Успехът строго зависи от това, което правим всеки ден.

Лошите решения, които направим днес, имат потенциал да създадат низходяща спирала. 

Например ако днес решите да си легнете късно, то на другия ден няма да имате енергия, а и по-лесно може да се разболеете. Това пък ви спира да свършите нещата, които сте искали да свършите за деня. Също така мозъкът ви не работи добре и вероятно ще се изкушите да изядете нездравословната храна. Нездравословната храна пък замъглява мисленето ви и ставатe раздразнителни. От това пък може да се скарате с човек, на който държите... От едно малко решение всичко може да отиде надолу...

Хубавото е, че този "ефект на снежната топка" (една снежинка не прави разлика, но много снежинки на едно място формират снежна топка) важи и за обръщането в положителна посока (принципът е един и същ).

Накратко - всяко действие, което предприемете сега, може да окаже влияние върху следващите действия, които ще предприемете.

Замислете се как точно сте стигнали до положението, в което се намирате сега. Едва ли е било в резултат на едно решение...

3. Успелите хора не са специални. Това, което един човек е постигнал, може да бъде постигнато и от друг.

Често хората мислят, че успелите хора са от "друга порода" или са "измамили системата" и не са заслужили успеха си. Или пък дори и да са заслужили успеха си с труд, то този успех не е постижим от нормалния човек, защото той няма достъп до ресурсите, които те са имали, и така нататък (манталитет на жертва).

Такова мислене е изключително ограничаващо. Вярно, е че някои хора са успели с нелегални средства, но повечето успели хора просто са вложили огромен труд и са следвали стъпките до успеха, които други хора са следвали преди тях. Няма магия. Няма пряк път. Действията водят до резултати.

Фокусирайте се върху предимствата, които вие самите имате, защото предимствата на другите нямат никакво значение за вас.

Според книгата Tribal Leadership, имаме 5 нива на мислене:

- 1. Светът е ужасен!

- 2. Моят живот е ужасен!

- 3. Аз съм страхотен, но другите не

- 4. Ние сме страхотни

- 5. Светът е страхотен.

Най-успелите хора мислят на петото ниво. Те искат и другите да успеят. Те не се страхуват от това, че някой също може да стане успял като тях или да загубят състоянието си, защото знаят, че могат отново да стигнат до сегашното си ниво, следвайки същия процес. Поради този факт, голяма част от тези хора споделят най-ценните си знания за успеха в книги, които вие можете да прочете и абсорбирате бързо.

Успелите хора се трудят много и при това със страст. Не работят за парите, а за "flow" състоянието, което получават от самата работа (повече инфо тук). 

Относно представата ни, че успелите хора са "специални" или различни от нас по някакъв начин - това е илюзия! 

Най-често срещано е да си мислим, че "звездите", които срещаме по телевизията са по някакъв начин специални. Истината е, че просто медиите са ги издигнали да изглеждат като "суперхора", подобно на детските предавания, в които децата вярват, че облечената жена е принцеса или вещица.

Учените спекулират, че преди много време хората са живели в племена от най-много 150 човека. Поради това обикновено свързваме големи събития със само 1 човек (просто мозъкът ни няма капацитета да помни всички останали). Например кой създаде Facebook? Марк Зъкърбърг. А Microsoft? Бил Гейтс. 

А сега обективно погледнато - дали тези две компании са създадени и издигнати до сегашното си ниво от само по 1 човек? Не, разбира се, но едва ли се сещате за стотиците други, които са допринесли, просто защото физически нямате тази способност. От това ограничение идва мисленето, че нямаме място да се сравняваме с такива "икони".

TLDR: Успелите хора са просто хора, които се трудят здраво.

4. Никой не се интересува дали ще успеете.  Не е до "връзки". Всичко зависи от вас самите.

Да, никой не го интересува дали ще изживеете живота на мечтите си или ще си умрете сами на улицата. Всеки е прекалено зает със собствения си живот, собствените си проблеми и няма време да ви помогне да подобрите собствения си.

Не разчитайте някой да дойде и да ви даде успех с магическата си пръчица. Няма да се случи.

Много хора мислят, че успеха зависи от "връзките", които имаме. Полезно е човек да има връзки ако вече си е изградил добра трудова етика и може да допринесе по някакъв начин за другия човек, но тази стратегия няма да проработи ако просто иска като паразит да извлече максимална изгода за себе си от другите, без да даде нещо в замяна.

Никой няма да ви позволи да грабите от тях. Дори и да имате връзки - те ли ще се трудят вместо вас? Те ли ще вземат трудните решения вместо вас? Абсурдно е. Разчитайте само на себе си и не очаквайте някой да ви даде успех с лъжица в устата.

5. Трябва сами да поставите напрежение върху себе си.

В днешно време сравнително лесно можете да водите посредствен живот. Липсва това напрежение да си изградите наистина страхотен живот, просто защото ДНК-то ни не се интересува от това дали сме щастливи, а само дали сме живи и се размножаваме.

Хората имаме 3 нива на мислене (от гледна точка на това колко сме концентрирани само върху себе си), за простота нека ги наречем "ниско", "средно" и "високо" ниво на мислене и постоянно преминаваме от едно в друго.

Когато сме в ниско ниво на мислене, добра мотивация би била "искам да покажа на света, че съм най-добрия" или "искам да докажа на всички, които са се съмнявали в мен, че мога да успея". Проблемът е, че такъв вид мотивация е добра само в краткосрочен план. Добре, ако забогатееш и вече всички знаят, че си богат - супер, но защо ти е да продължаваш по-напред след като си изпълнил целта си?

Трябва постоянно да си намираме нова мотивация. Мотивация за "средно" мислене би била нещо като "искам да стана по-добър човек" или "искам да развивам себе си", а мотивация за "високо" ниво на мислене "искам да подобря света" или "искам да вдъхновя и другите хора да стигнат на високо ниво".

Трябва сами да поддържате мотивацията си за успех.

Знайте, че хората имаме тенденцията постоянно да се опитваме да минимизираме изразходването на енергия и да максимизираме това, което получаваме в замяна. Това няма да се промени, но го имайте предвид, защото е прекалено лесно просто да се отпуснем и да се носим по течението - това е сигурен път към провал.

Трябва да имате "рационална параноя", че ако не действате веднага - ще се провалите.

6. Четете книги. Всякакви.

Художествена литература, психология, финанси, маркетинг, автобиографии и т.н. Всичко!

В една книга обикновено авторът представя най-полезната информация, която е научил в течението на целия си живот, а вие можете да я погълнете за няколко дни. Вероятно няма да я внедрите ако нямате житейския опит да разберете написаното, но е напълно достатъчно да я прочетете, за да имате някаква представа за какво точно става въпрос.

Но това дори не е най-голямата полза от четенето. Четенето ви поставя в гореспоменатото "високо" ниво на мислене, в което мислите като вече успял човек. Представете си как работи едно радио и как го настройвате на определена честота, за да чуете любимата си станция. По същия начин когато четете, мозъкът ви се настройва автоматично на тази "психическа честота", в която мислите като победител и започвате да виждате възможностите около вас.

Четете, за да знаете какво да правите в трудни ситуации.

7. Заобиколете се от хора, които вече се успели

"Ние сме средно аритметичното от 5-те човека, с които прекарваме най-много време" - Джим Рон

Постоянно трябва да се заобикаляме с хора, които вече са успели в това, което искаме да постигнем. Това е най-ефективният начин вие самите да попиете от техните знания. 

Намерете си ментори. Четете книгите им, гледайте клиповете им, ходете на семинарите им и т.н. Бъдете готови на всичко, за да сте около такива хора.

За да си намерите ментор:

- 1. Винаги бъдете позитивни. Всеки, особено по-възрастните, оценява положителната енергия на млад човек около себе си. Никога не се оплаквайте и никога не хленчете около потенциален ментор.

- 2. Помислете какво може да ДАДЕТЕ на този човек. Повечето хора мислят само какво могат да вземат, но това е паразитно мислене и никога не работи. Направете така, че и двете страни да спечелят.

Също така трябва да се заобиколите от успели хора, за да разберете, че те не са по-различни от вас самите - и те понякога не знаят какво да правят или попадат в неловки и комични ситуации.

Когато се заобиколите с хора, които са успели, виждате отблизо какво точно правят, за да са успели, и лесно може да копирате навиците и действията им за собственото си развитие.

8. Бездействието и мързелът сa навици (и то опасни)

Хората са експерти в намирането на оправдания. Дори са готови да се самозалъгват, само и само да запазят сегашната си реалност и да избегнат промяната. 

Винаги ще успеят да рационализират поведението си и ще имат причина защо не са успели (как "държавата" ги е прецакала, как са жертви на обстоятелствата си и просто нямат никаква вина в случая).

Хубавото е, че упоритият труд те връща към реалността отново и отново. Ако се провалиш се чувстваш ужасно, търсиш как да промениш нещата и нямаш възможността да се самозалъгваш както когато бездействаш и мързелуваш.

НЕ мислете като жертва. Дори и да СТЕ жертва - не мислете като такава, защото няма да дойде НИЩО полезно от това.

Ако свикнете с бездействието и оправданията ще ви е изключително трудно да се измъкнете след това, защото това също е навик. 

Ако все пак попаднете в този трап - започнете с малки полезни действия и постепенно ще възвърнете инерцията си и ще ви става все по-лесно да действате правилно (отново ефекта на снежната топка).

9. Изградете си солидна трудова етика (КЛЮЧОВО)

Трябва да ОБИЧАТЕ да работите. Колко хора познавате, които действително харесват това, което правят и с ентусиазъм отиват на работа? Бих предположил не много.

Трудовата етика се гради бавно и също е просто един навик. Отново - трябва да сами да поставите напрежение върху себе си, иначе бързо ще се откажете. 

В началото няма да ви харесва. Абсолютно същото е като да свикнеш със здравословно хранене. Ако сте свикнали да ядете пържени картофи и за пръв път хапнете салата, може да си помислите "Това е отвратително! Предпочитам да живея за по-кратко, но да ям това, което ми харесва!". Това, което хората не осъзнават, е че след като си изградите навика - ще ви харесва да се храните здравословно. Трудната част е само в началото, а след това просто се носите по течението.

Ако имате работа, която не ви харесва - ОТНОВО давайте 100% от себе си, защото това пак е възможност да развиете трудовата си етика.

Медиите разпространяват идеята, че един посредствен човек може да успее без да влага усилия да стане по-добър (чудесен пример: почти всеки романтичен филм) - не вярвайте на това! Нужен е труд!

10. Пътят към успеха е дълъг и труден, а понякога скучен

Успехът се формира от навиците ни, а те представляват действия, които повтаряме всеки ден, почти без да се замисляме. Извършването на тези малки действия всеки ден не е особено вълнуващо и понякога си е направо скучно, но точно те носят резултатите в дългосрочен план.

В началото е изключително трудно, защото използвате цялата си сила на волята само и само да задвижите нещата в правилната посока. Имате много травмиращи изживявания, които не знаете как да тълкувате, липсват ви отговорите и просто се чувствате ужасно. Всичко това е част от процеса и трябва да го приемете.

Трябва буквално да се пристрастите към бавния прогрес и да спрете да се стремите към "бърз успех". Много често явление е деца актьори да станат алкохолици или наркомани като пораснат, просто защото психиката им не се е развила успоредно с успеха, който са постигнали. Представете си го като дърво, чиито корени трябва да растат пропорционално на височината му. Ако дървото порасте прекалено бързо и няма достатъчно дълбоки корени, които да го поддържат, то пада. 

Освен това няма точка, в която вече сте на върха и "официално" сте успели. Този процес продължава докато не умрете. Винаги можете да бъдете по-добър човек и винаги трябва да се питате какво следва след като стигнете сегашната си цел.

Тъй като всеки човек се опитва да минимизира енергията, която изразходва, и да максимизира това, което получава в замяна, много често по телевизията се въртят реклами, които обещават "плочки за 10 минути", "бързо спечелване на пари" или нещо подобно. Просто отстранете тази идея от главата си, защото е измама.

Запомнете, че това, което бързо идва - бързо си отива.

Успехът е бавен, бавен, бавен процес.

Трябва да мислите за дългосрочен прогрес, а не за краткосрочно щастие. Наркотици, телевизия и алкохол са примери за краткосрочно щастие. Напиваш се и се чувстваш добре за малко. Но в следващия момент вече не. Гледаш един епизод на някой сериал и си щастлив. Но после не си.

Това, което носи дългосрочно щастие, е прогресът и чувството на удовлетворение от това какъв човек си станал.

11. Учете не само за успеха, но и за ПРОВАЛА (вашия и на другите)

Когато се провалите (и това ЩЕ се случи), не плачете в ъгъла, а вместо това намерете урока в провала и променете начина по който вършите нещата.

Трябва периодично да се питате какво точно е причинило провала ви. Какво правих вчера? А, да, не се наспах и нямах енергия през деня. А миналата седмица? А, да, храних се само с боклуци и това ми провали настроението. А миналата година? А, да, спрях фитнеса и цяла година се чувствам слаб. Постоянно анализирайте как точно сте стигнали до сегашното си положение и коригирайте където има нужда.

Също така се учете от провала на другите. Гледайте какво правят те и резултатите, които имат благодарение на това. Учете се от грешките им, за да ги избегнете.

Последно, не се ядосвайте когато не получите резултата, който сте очаквали. Ядосвайте се само ако не сте следвали процеса и не сте направили корекции където е нужно.

12. Успехът не се постига веднъж, а отново и отново

Представете си успеха като хлъзгава планина. Хубаво е стратегически да правите почивки, но ако прекалено дълго стоите на едно място - ще започнете да падате надолу.

Светът е динамично място и постоянно се променя. Ако не се променяте заедно с него, това най-вероятно означава, че оставате назад и че ще загубите това, което сте постигнали.

Трябва да запазите скромността си. Бъдете благодарни за това, което сте постигнали, и се радвайте, но в същото време не се възгордявайте прекалено. 

Колкото повече успех имате - толкова повече ще чувате похвали от хората, но бъдете много внимателни, защото в резултат на това лесно може загубите постигнатото, защото вече живеете с илюзията, че сте "стигнали върха".

Никога не живейте с мисълта, че вече положението ви е "достатъчно добре" и няма необходимост да изразходвате повече енергия. Искайте повече и повече и се стремете към вечен прогрес. Постоянно мислете за това, което следва (но все пак преди това се насладете за малко на вече постигнатото).

13. Изградете си мисленето, че всичко, което се случва, носи урок със себе си

Трябва да имате вяра, че всичко ще бъде наред и че всяко лошо изживяване не се случва напразно, но в същото време трябва да имате и малко страх, че може да се провалите, за да продължавате да действате ден след ден.

Животът не е справедлив. Някои хора живеят добре и без да се трудят, защото родителите им вече са се погрижили за тази част. Други живеят много по-лошо и от вас. Приемете го, не се оплаквайте (няма смисъл) и просто работете върху себе си.

За да успеете е нужно да се фокусирате върху това, което искате, а НЕ върху това, което НЕ искате (това, което получава внимание - расте).

14. Отстранете ВСИЧКО, което пречи на прогреса ви (лоши навици, емоции, дори ХОРА) и го заменете с полезни навици. Ценете времето си!

Трябва всичко, което правите, да ви приближава към целта. Отстранете всички лоши навици, които ви забавят или отклоняват. Не бъдете с хора, които се опитват да ви задържат на едно място. Използвайте негативните си емоции за енергия.

Премахнете гледането на излишни телевизионни предавания, новини и т.н., които не ви помагат и само губят времето ви. Заменете тези неща с четени на книги, слушане на аудиокниги и поглъщане на полезна информация.

Ценете времето си като най-ценния ресурс, който притежавате, и не позволявайте да ви го отнемат.

Спортувайте - това ще ви даде допълнителна енергия. Спете в тъмна стая и поне около 8 часа. Ако се наложи да жертвате съня си, за да постигнете нещо важно - направете го, но използвайте това като инструмент, а не като начин на живот. Хранете се здравословно.

15. Използвайте таланта и предимствата, които имате над другите

 Ако имате талант - ИЗПОЛЗВАЙТЕ го, защото иначе е безполезен. Светът е пълен с хора, които имат огромен потенциал, но просто не го използват и в резултат на това живеят посредствен живот.

Намерете предимствата, които имате над другите, и ги използвайте за да ускорите прогреса си. 

Някои мои предимства:

- справям се добре с английски език

- упорит съм в научаването на дадено нещо

- имам лоши минали изживявания, които ми дават допълнителна мотивация да стана добър

Намерете своите и ги използвайте. Всеки има такива.

---

Като заключение - ето някои ресурси за тези, които имат интерес към темата за успеха:

Клипове:

- https://www.youtube.com/watch?v=JGjPLeMEZLE

- https://www.youtube.com/watch?v=JRVNQonYdNU

- https://www.youtube.com/watch?v=mZMaiRHjc1Q

- https://www.youtube.com/watch?v=bDOiyKL3qG0

- https://www.youtube.com/watch?v=GX9unvqpMt8

- https://www.youtube.com/watch?v=G_Fy6ZJMsXs

- https://www.youtube.com/watch?v=BBzFT-lsChY

- https://www.youtube.com/watch?v=PaoZBlWzIW8

- https://www.youtube.com/watch?v=wf2mtv6V4_M

Книги:

- https://www.goodreads.com/book/show/590652.The_Slight_Edge

- https://www.goodreads.com/book/show/180116.Awaken_the_Giant_Within

- https://www.goodreads.com/book/show/1426.Warrior_of_the_Light

- https://www.goodreads.com/book/show/81940.Mastery

- https://www.goodreads.com/book/show/20567918-mini-habits

- https://www.goodreads.com/book/show/25692561-how-to-be-an-imperfectionist

- https://www.goodreads.com/book/show/1319.The_War_of_Art

- https://www.goodreads.com/book/show/66354.Flow

- https://www.goodreads.com/book/show/10865206-the-willpower-instinct

Peace!

Какво правя когато се чувствам УЖАСНО

Йо!

Не бях имал такъв ден отдавна, но днес просто като цяло настроението ми беше лошо. Без конкретна причина, но просто бях изтощен и отвътре чувствах, че не съм на кеф и просто ще ми се наложи да приема нещата каквито са.

В крайна сметка реших, че това е отлична възможност да споделя как ПРЕДИ виждах такива дни и как сега ги приемам като нещо не чак толкова лошо и дори ги приветствам като нова възможност.

В миналото често се депресирах за незначителни неща и понякога бях в такова настроение с дни - нямах енергия или желание да правя нищо, а иронията беше, че колкото повече бездействах и се самосъжалявах, толкова по-зле ставаше положението ми.

Едно и също нещо се случваше всеки път - изпадам в депресия заради нещо, от което не съм доволен в живота ми, самосъжалявам се и идва потока от мисли от рода "защо на мен", храня се повече от необходимото с нездравословна храна (това за жалост все още го правя, ха ха), това пък води до угризения и още негативни емоции, а низходящата спирала продължава и след известно време ми минава.

Най-лошото е, че паметта ни във всеки един момент пряко зависи от настроението ни. Тоест ако се чувстваме зле, започваме да си спомняме всички моменти в миналото когато пак сме се чувствали така и всичко хубаво, което ни се е случвало сякаш се скрива някъде надълбоко в мозъка ни...

С течение на времето разбрах, че през цялото това време проблемът НЕ е бил, че съм изпаднал в такова настроение, а че погрешно съм тълкувал значението му.

Всеки нормално функциониращ човек има лоши дни и честно казано се страхувам да се запозная с такъв, който не е изпитвал подобни емоции.

Това което научих е, че ние хората имаме 2 "режима" - режим на експанзия (разширяване) и контракция (свиване). Например сме будни 16 часа и спим приблизително 8. Здрави сме в единия момент, а в другия сме болни и се налага просто да изчакаме болестта да отмине. Аналогично и в природата има слънчеви дни и дни, в които вали, но пък това ни кара да оценяваме хубавото време.

Вярвам, че всяко изживяване има своето предназначение и по-важното е как го тълкуваме.

Имайки това предвид си изградих един вид "стратегия" за справяне с такива дни по-бързо от нормалното.

Мисля, че най-големият проблем НЕ беше, че се чувствам зле, а това, че НЕ ИСКАМ да се чувствам зле, което от своя страна пък ме караше да се чувствам още по-зле (дано разбрахте, ха ха).

Номер едно съветът, който мога да дам е...

1. Не се съпротивлявайте!

Не мислете за бели мечки. Дори преди да завърша това изречение в съзнанието ми изплува образа на полярната мечка от рекламата на Coca-Cola! Това, на което се съпротивлявате, ще продължава да ви дразни отвътре.

Когато не се чувствате добре, вместо да търсите начини да спрете симптомите с лоши навици като алкохол, наркотици, лоша храна, купуване на излишни неща и т.н., пробвайте да си кажете следното:

"Хмм... OK, чувствам се зле... да видим какво мога да свърша докато съм в това настроение".

С други думи - просто приемете как се чувствате.

Всяка емоция е временна (случвало ли ви се е да сте ядосани на някого, но на другия ден се събуждате и просто няма и следа от тези чувства?) - добра или лоша. 

Сега си спомням нещо, което една моя учителка по биология беше казала - "бъдете космополити", т.е. организми, които са способни да живеят във всякакви условия. Изключително вярно!

2. Използвайте това време за почивка и интроспекция!

През повечето време ние хората сме подчинени на навиците си и по-голямата част от дните ни минава на автопилот. 

Вместо да се самосъжалявате и да започвате да мислите като жертва, използвайте това време да се "събудите" от този автопилот, да си починете и да анализирате накъде ще отиде живота ви ако продължавате по този път като направите нужните корекции където е необходимо.

Замислете за всички решения, които сте направили и са ви довели до сегашното ви положение. Какво правихте вчера? А тази седмица? А този месец или ГОДИНА? Това е перфектното време да се замислите за тези неща, защото обикновено в такива моменти сме изключително съсредоточени върху това, което се случва в живота ни.

3. Бъдете проактивни!

Длъжен съм да препоръчвам супер яката книга The Upward Spiral, която разглежда депресията от научна гледна точка и предлага някои много много добри решения, които моментално могат да подобрят настроението ви!

Като цяло - правете нещата, които ви карат да се чувствате добре, но и са ПОЛЕЗНИ за вас. 

Най-лошото нещо, което можете да направите е да бездействате. Това може да ви се струва противоречиво на първия съвет, но всъщност значи следното - приемете как се чувствате и ДЕЙСТВАЙТЕ, за да подобрите настроението си.

Отново изключвам лошите навици споменати горе. 

За жалост сме програмирани така, че да предпочитаме моменталното удоволствие пред щастие в дългосрочен план, но като цяло е далеч по-добре да се стремим към второто. Не е нужно да се справяме перфектно, а просто да се опитваме да ставаме малко по-добри с всеки изминал ден.

Имайте предвид, че емоциите са пристрастяващи. Ако сега някой ви попита "Искаш ли да си щастлив?", всеки би отговорил "Естествено!", но ако след това ви кажат, че трябва да вложите усилия, естествената ни реакция е да си кажем "Всъщност така ми е добре", защото е по-лесно да поддържаме текущото си емоционално състояние. 

Трябва да вложим усилия, за да постигнем някакъв резултат. Затова и смятам, че е изключително странно, когато някой е тъжен и вместо да търси веселие, той си пуска някой тъжен филм и се надява, че това някак си ще му помогне да се съвземе (не че аз някога съм го правил *покашляне*...).

Някои неща, които научих от книгата, които съм пробвал и НАИСТИНА помагат:

- спорт (особено кардио)

- поставяне на малки цели и постигането им (една постигната цел води до много други такива)

- сън (възстановява нивата на допамин в мозъка ни и това връща настроението ни към "нормално")

- усмивка на лицето ни (дори и да е фалшива... сериозно, работи)

- гледане на стари снимки от по-весели времена (увеличава серотонина ни)

- изразяване на благодарност за нещата, които имаме

- заобикаляне с хора (социални същества сме и ако само се заобиколим с хора, дори и да не общуваме с тях - това намалява риска ни от депресия).

---

Това са най-ценните съвети, които научих през изминалите няколко години по тази тема и които ми помагат до ден днешен! Надявам се да помогнат и на този, който стигне до този blog пост!

Peace! ;)

Become A Collector To Fuel Your Awesomeness

Hey, how about a blog post in English?

What I wanted to share with you today is the power of... collecting! I hadn't thought about it until recently, but I really love collecting things, yet not the kind of things you might expect. Most people associate collecting with the hobby of a greasy overweight guy in his 30s with a passion for stamps. And sure, that's a valid form of collecting, but it's not really what I'm referring to.

I'm talking about collecting experiences. 

Now let me give you an example. I used to hate reading. Reading a few pages would make my head hurt and I would just drop the book, because it just seemed like a waste of time and it just reinforced the "dude, you can't finish this book" belief in my head.

So at first I started reading ridiculously short books, just to prove to myself that "woah, I can actually finish a book" and that gave me the confidence to keep on going. Then I discovered Goodreads, which is basically an online book database that allows you to keep track of what books you've read and create a list of them.

It felt pretty good to add a book to my list and increase the total number of books I've read. Slowly but surely, the number kept on rising and rising... and with each book I completed, I wanted to read more and more! At this point it's a habit and I would most likely continue to read even without logging the books I've read, but it just goes to show how the dopamine spike (the reward) from adding a new item to your "collection" can propel you towards an upward spiral.

Another example - work. Man, I was lazy. To be honest, I still struggle with this and I'm trying to develop a solid work ethic, but I would say that collecting is making this process significantly easier.

How did I combine work and collecting? Simple - whenever I made something (an article, a video, or perhaps I just reached a certain milestone like "solve 10 programming problems"), I would give myself a pat on the back and log it in a simple text document. As the list keeps growing and growing, my motivation to add more items to the list grows as well. It's even cooler when you look back on your accomplishments. Another upward spiral!

Lastly, I'm kind of an introvert by nature and I'm a huge fan of peace and quiet. But I also realize that nothing good in life comes from just sitting around in your little box of complete harmony. I want to travel more, get more experiences etc, but I'm scared. How can I get around that? Same principle.

Start a list (I actually did this for a number of weeks and called it my "excitement log") and commit to doing at least one new exciting and unusual thing each week, regardless of how small it is. Soon your list will grow, you'll look back on what you've done and you'll be able to rationalize that "hey, I'm just doing my weekly habit" and you won't fear the consequences as much, because regardless of what happens - you can just add the experience to your list and feel good about it.

Try it out and let me know if it works for you! Peace!

Защо никой не признава грешките си?

Нещо, което забелязах наскоро, е, че ми е изключително трудно да призная грешките си пред себе си и пред другите. Понякога е толкова очевидно, че греша, но просто от вътре не искам да си призная вината. Защо?

Отговорът, който намерих, е прост, но плашещ. 

Според мен не искаме да признаем грешките си, защото това има потенциал да обърка представата ни за света, за нас самите и би предизвикало хаос във вярванията ни.

Да, звучи налудничаво, но преди да затворите тази страница - ето ви един пример.

Представете си, че кажете на 80-годишен човек, който цял живот се е хранил нездравословно, "Остави пържените картофи и пробвай салата!". Макар логически този човек напълно да съзнава, че не прави правилния избор, ако той е свикнал до такава степен да се храни по такъв начин и изведнъж му се наложи да забрави сегашните си вярвания и да премине към нови - това би обезсмислило прекалено голяма част от неговия живот.

Това пък би създало нови съмнения у него - "Ако не съм бил прав за това, за колко ли други неща вероятно съм сгрешил? Какво значи това за мен?". Повечето хора не искат да се сблъскат с тази реалност, просто защото тя създава хаос в представите им за света и се изисква прекалено много енергия, за да "наместят" новите вярвания.

По същата причина повечето хора избягват всякакъв вид новости. Всичко ново е и неизвестно, а това значи, че с това може да последват и неприятни чувства. По-лесно е просто да си останем каквито сме си... Превръщаме се в растения! След като сме си осигурили най-важните неща - храна, вода, място за живеене и т.н., нямаме особено желание да поемаме рискове, тъй като нуждите ни са задоволени.

Най-плашещата част е, че мозъкът ни винаги може да намери причина, с която да обясним действията си, колкото и неправилни да са те. Много често съм чувал хора да ми говорят как с радост искат да пробват някакво ново изживяване, но когато действително имат тази възможност, си измислят оправдание, само и само да не им се налага да изразходват енергия ("ще го направя после" познато ли ви е?).

Това са т.нар. "бариери на успеха". Всеки ги има и всъщност до известна степен са здравословни - благодарение на тях развитието ни тече с нормална скорост (противоположен пример са някои деца, които стават известни като малки, психиката им не може да издържи на напрежението и често стават алкохолици или употребяват наркотици). Но идва момент, в който трябва да действаме противоположно на това, което ни казват емоциите ни...

Виждам това поведение в себе си и в почти всички около мен... всеки ден.

Какво е решението? 

Решението е изключително просто, но не и лесно. Понеже обичам всичко да е в 3 стъпки (нека даже всяка стъпка започва с буквата 'П')...

1. Признайте, че сте сбъркали
2. Планирайте как бихте предотвратили повтарянето на същата грешка
3. Приемете и забравете грешката

Никога няма да спрете да правите грешки. Аз правя грешки всеки ден, понякога за неща, които си мисля, че вече съм усвоил. Дори и да имате план за предотвратяване на грешки - пак ще правите грешки. Приемете го!

Освен това, не правете грешката (това не беше умишлено) да се съдите или да се ядосвате когато сгрешите, защото това всъщност увеличава шанса да ПОВТОРИТЕ същата грешка (ако някой е бил на диета и му се е случвало един път да се провали - знаете докъде води това).

Всъщност колкото повече неща опитвате - толкова повече грешки ще правите. Но според мен най-успелите хора са именно тези, които са направили и най-много грешки през живота си. Грешките ни учат най-добре. Аз виждам нещата така - всичко е просто игра на колекциониране на изживявания. Няма някаква магия - колкото повече изживявания имаме, толкова по-добри ставаме като хора, защото знаем как да реагираме адекватно във всяка ситуация (проста математика).

Това е от мен! А сега отивам да направя следващия си провал... :)

Как да подобрим алгоритмичното си мислене (в 3 стъпки)

Е, признавам си, не съм особено добър в решаването на сложни задачи по програмиране. Започнах преди едва 2 години и истината е, че все още изпитвам затруднения и се чувствам сякаш едва прохождам.

Имайки това предвид - нещата, които ще напиша тук се базират само и единствено на личния ми опит. Не съм master математик с хиляди медали от състезания и има изключително много материал, който тепърва започвам да схващам.

Но въпреки това имам прогрес. Тази година за пръв път се пуснах на олимпиада по програмиране и (по чудо!) дори се класирах за национален кръг (с отбора ми).

Искам да ви споделя как точно стана това.

Credits: http://class-central.com/

В първия семестър на първата година в университета (реално когато започнах да програмирам) се чувствах все едно съм попаднал в джунглата. Не мислех, че ще очакват от нас да "знаем" какво правим, но се оказа противоположното. Напълно липсваше този период, в който те "държат за ръката" и те потупват по рамото ако успееш да изведеш на конзолата "Hello World".

Не казвам, че са ни измъчили докрай, но определено имаше някои неща, които просто не бяха обяснени както трябва и като цяло беше много демотивиращо, защото материалът се трупаше, а реално никой не се интересуваше дали се справяме с материала на този етап или не.

На края на семестъра имахме контролно за освобождаване от изпит по програмиране. Явих се на това контролно и изживяването се оказа като шамар в лицето, защото не можах да реша нито една от задачите. Тогава осъзнах, че ако го карам по този начин, няма да стигна до никъде. Затова седнах и си казах, че активно ще решавам задачи и ще чета теория, свързана с програмирането, само и само да подобря уменията си малко или много (а и да взема успешно изпита си, разбира се), всеки ден.

Имах късмет, че поне от университета ни бяха предоставили изключително много задачи. Проблемът беше, че не знаех какво правя, нямаше кой да ми каже как и защо нещата работят по определен начин. Дори имах трудност да формулирам въпрос, който да напиша в Google (ако някой преподавател чете това - това е причината студентите никога да нямат въпроси). Самите задачи нямаха решения и като цяло ми липсваше насока...

Започнах с елементарни задачи, изискващи използването на условни конструкции, цикли, въвеждане/извеждане на информация на конзолата, масиви. Дори и това ми се стори трудно в началото, но успях да си изградя една скромна основа, с която да продължа напред. Процесът беше доста предсказуем - започвам да решавам задачата, стигам до някъде, опитвам се да намеря решението за известен период от време и търся обяснения в интернет, успешно решавам задачата или просто продължавам със следващата.

Проблемът беше, че често просто не ми идваха никакви идеи за решение на задачите. Макар да мисля, че практиката (т.е. писането на програми) е хиляди пъти по-важно от теорията, няма как да направиш асоциация от рода на "аха, тук трябва да използвам масив!" ако никога не си чувал за подобно нещо. Така че, малко или много - теорията е необходима. Но за жалост не винаги теорията ми беше поднесена в линеен, последователен вид, а често ми се налагаше да я намирам частица по частица и по този начин да оформям решението на пъзела в главата си.

Как реших този проблем? Google, форуми, разпитване, решаване, зацикляне, решаване, зацикляне. В един момент просто информацията се подреди в главата ми и по-лесно започнаха да ми идват идеи за решения. Но в никакъв случай това не се случи бързо.

И така... първото и най-основно нещо, е, разбира се...

1. Решавайте задачи (дори трудните)!

Сигурно до болка сте чували вече, че за да станеш добър в каквото и да било, се изисква много практика. Програмирането, от това, което съм видял, не е никакво изключение. 

Колкото повече задачи решавате, толкова по-добри ще станете в решаването им по-нататък. Няма кратък път, който да поемете и който ще ви направи елитни програмисти за една седмица.

Важно е да започнете с елементарните задачи. Причината е, че това просто повдига самочувствието и дава увереността, която е нужна, за да се опитаме да решим по-сложна задача. Лично при мен - ако започна със сложна задача и забележа, че не мога да я реша - това ме отказва и от лесните задачи. Моят съвет е - почнете с лесните задачи.

Другото ключово нещо е, че НЕ Е важно дали ще успеете да решите конкретната задача. Знанията ви се развиват дори и без да стигнете до крайния отговор. 

Не ползвайте това като оправдание да се откажете бързо, но просто знайте, че дори и да не стигнете до решение на задачата, сте станали по-добри, просто защото сте вложили някаква мисъл, проучили сте потенциални решения в интернет и ако не друго, поне сте развили малко "психическата издръжливост", която се изисква при решаването на сложни задачи (затова мисля, че олимпиадите по програмиране са страхотна идея). Печелите и в двата случая.

Решаването на задачи е страхотно, защото едва когато имаме задача пред себе си, мозъкът ни автоматично започва селективно да се фокусира върху нея и да търси решения. Започват да ви идват въпроси, които пък ви водят до решения. Е, ако не сте решавали много задачи, както казах, няма да ви идват много качествени въпроси или решения, но всичко това се гради с времето.

Един страхотен сайт, който в момента ползвам, за да развия собствените си умения, е HackerRank.

2. Погледнете решенията на другите!

Не е достатъчно само да пишем код, трябва и да свикнем да четем този на другите. Това е нещо, от което аз все още не съм се възползвал достатъчно, но е много добър инструмент. 

Особено за по-сложни задачи, да видиш решението на друг е много полезно, защото ти позволява да проследиш логиката ред по ред и това, от своя страна, води до тези "аха" моменти, в които просто започваме да разбираме дадена идея и можем да я приложим в собствените си програми.

Понякога имам лошия рефлекс да видя някое по-сложно решение, което не разбирам, и да търся по-просто, защото първото е някак си "плашещо". Но това, според мен, е грешен подход. 

Когато видим сложно решение, по-добрият вариант е да го третираме както бихме третирали непозната дума в текст на чужд език. Виждаме непознатото нещо и започваме да го проучваме - това за какво е, как работи и така нататък. 

Отново искам да напомня, че не е важно да разберем всичко и да го разберем на сто процента - достатъчно е да влезем малко по-дълбоко от това, с което сме свикнали и пак ще развием знанията си.

3. По-малко четене на теория (но все пак я четете)!

От моя опит, алгоритмите (и измислянето на алгоритми) не се научават с четене на теория. Разбира се, както казах, трябва да имаме някаква предварителна основа и да имаме понятие за какво става въпрос, но обикновено ни трябва много по-малко информация, отколкото си мислим.

Изключително грешно е мисленето от рода на "ако само прочета достатъчно теория ще съм перфектно подготвен и ще мога да реша всяка задача". Е, не става така, пробвах! Обикновено вместо това прочитате теорията и се заблуждавате, че разбирате материала, но когато седнете да решавате конкретна задача осъзнавате, че едва ли не сте си загубили времето във всичкото това четене, когато сте можели просто да решавате...

Истината е, че не сте загубили времето си когато сте чели теорията. Теорията е полезна. Просто без да сте решавали задачи, мозъкът ни не може да направи връзката с прочетеното. Чак когато се помъчите малко ще започнете да си спомняте прочетеното и да ви идват по-качествени идеи и решения.

Също така, не се опитвайте да научавате алгоритми наизуст. Излишно е. Ако сте имплементирали например алгоритъм за сортиране десетки пъти, няма да ви е нужно да го знаете стъпка по стъпка, защото разбирате принципа му на работа и лесно ще се сетите как да го използвате в конкретен случай.

Може би едно от най-важните неща - разписвайте алгоритмите на хартия - стъпка по стъпка. Много по-трудно е да разберете как работи даден алгоритъм само от код. На хартията може да си драскате, рисувате и е просто много по-лесно да видите визуално какво се случва. Това разбрах именно когато учих за изпита си по СДП - гледах усилено в тетрадката си примерни разписвания на алгоритми и не можех да разбера какво се случва, но седнах да го направя няколко пъти сам и лампичката в главата ми светна - всичко беше ясно.

---

Това са най-важните неща, които научих досега за развиването на алгоритмичното мислене! Както казах, и аз тепърва навлизам в дълбоките води... и на мен ми е трудно. Но смятам, че няма никаква магия в това да подобрим алгоритмичното си мислене, което е ключово за всеки програмист. Никой не се е родил научен и само с практика можем да станем по-добри.

Peace out!