Някои биха нарекли това лош късмет или биха обвинили лошото време или многото вируси, които се разпространяват от човек на човек.
Може и да греша, но аз по-скоро го наричам... глупост. Глупост от моя страна.
Това, в което се убеждавам все повече и повече, с всеки изминал ден, е, че тялото ни винаги ни дава някаква индикация, че "болестта наближава".
Интересното е, че в миналото никога не съм се замислял дълбоко за последствията от малките ми действия. Например ще изляза навън без шапка, а навън ще е много студено. Или пък ще стоя навън малко по-дълго от необходимото при някакъв нечовешки студ. На момента няма да почувствам никакъв негативен ефект, но след 1-2 дена ще съм болен.
И каква ще ми е реакцията? В най-добрия случай "болен съм, хайде на лекар". В най-лошия "не се чувствам добре, но засега ще игнорирам проблема и се надявам нещата сами да се оправят". Но и двете крайности имат своите минуси.
Липсва ни една важна част от пъзела.
Разбира се, че трябва да се лекуваме ако сме болни, но липсва един ценен компонент - не се замисляме какво точно ни е довело до текущото ни състояние.
Повечето хора се опитват да премахнат симптомите, а не това, което предизвиква болестта.
Идеята за това колко са важни навиците ни и това, че всяко едно действие, което извършваме, се отразява на бъдещето ни по някакъв начин, промени възгледите ми значително.
Сега стоя тук, отново болен, но някакси изплуват различни неприятни образи в главата ми. "Аа, пич, спомняш ли си, че вчера си махна шапката, защото ти се стори топло, ама всъщност не беше", "аа, пич, спомняш ли си, че онзи ден като тренира се беше изпотил много и беше студено, но ти игнорира този факт, защото искаше да направиш нов клип".
Не е приятно. Много по-лесно е да кажа "еми, такъв е сезонът, има много болни, вината не е моя". Но според мен далеч не е така.
Можем да предотвратим голяма част от лошите неща, които ни се случват, но просто избираме по-лесния път. Такава е природата ни.
Слушайте тялото си. Може да ви спести АДСКИ много главоболия.
Смея да твърдя, че имам доста активно ежедневие. В миналото постоянно се чудех как да запълня времето си и мразех почивките, защото това предизвикваше хаос в главата ми и се чувствах неприятно от цялото това бездействие. Сега нямам този проблем - не съм чувствал "скука" от доста дълго време.
Но за сметка на това - сега не се спирам. Опитвам се да запълня почти всяка една минута с нещо, което ме доближава до реализирането на целите ми. Гледам другите и си мисля "ха ха, виж го как бездейства, не като МЕН", но виждам само едната страна на монетата.
Макар да се гордея с това, че действам и подобрявам живота си, пак допускам една фатална грешка - пренебрегвам нуждата за почивка на тялото ми. И затова страдам.
Не правете тази грешка. Ключът е в баланса - действие + почивка. Това е просто естественият ред на нещата. Има слънчеви дни, но има и дъждовни дни. Здрави сме, но един ден се разболяваме. Раждаме се и умираме (да вкарам малко оптимизъм в цялата работа, а? :)).
А сега сериозно... нека повторя посланието.
Слушайте тялото си. Може да ви спести АДСКИ много главоболия.
Peace.
