Какво научих през 2015 (Част 3)

Това е първата година, през която чета по-активно. Успях да прочета около 30 книги, но имам още малко време. Тук са изброени любимите ми и е представена най-важната информация, която научих от тях.

11. The Millionaire Next Door (Thomas J. Stanley)

Повечето милионери (първо поколение) имат 7 общи характеристики:

1) Харчат по-малко от това, което печелят. 

Повечето от тях карат сравнително стари коли, не си купуват най-новото и най-луксозното. Останалите пари те инвестират.

2) Разпределят времето, енергията и парите си по такъв начин, че да спечелят още пари.

Повечето милионери не губят времето си в непродуктивни дейности. Те също така управляват финансите си и са наясно къде отиват парите им. Те печелят и инвестират пари от ранна възраст.

3) Вярват, че по-важно е да си финансово независим, отколкото да показваш "висока класа".

Повечето от тях не живеят в разкошни домове и не отговарят на типичния стереотип за милионер.

4) Родителите им не са ги подкрепяли финансово за неща, които не са от първа необходимост.

Съществува връзка между това колко пари човек е получил от родителите си и това колко е склонен да работи, за да спечели повече.

Повече пари от родителите = по-малко собствени спечелени пари

По-малко пари от родителите = повече собствени спечелени пари

5) Децата им са способни да се издържат сами

Във връзка с предишния принцип, ако децата на даден милионер не са финансово независими, това се отразява лошо както на децата, така и на родителя. Той губи пари, а те имат по-малко желание да печелят пари сами.

6) Продават на богатите

Много често тези, които продават на богатите, стават богати. Това зависи от способността на човек да се възползва от временни възможности, които се появяват на пазара.

7) Работят за себе си

Значително по-трудно е човек да стане милионер, когато работи за някой друг. Повечето милионери от първо поколение имат собствен бизнес.

12. The Compound Effect: Jumpstart Your Income, Your Life, Your Success (Darren Hardy)

Промяната в живота ни се базира на 3 неща:

- малки действия;

- постоянство;

- време.

Тези 3 елемента водят до радикална промяна в живота ни. Тя може да бъде положителна или отрицателна, в зависимост от това колко разумни са били тези малки действия ("снежинки"), които с времето формират "снежна топка".

Най-ефективното мислене за успех: поемам 100% отговорност, за това което се случва в живота ми.

В началото ние правим избор, а после нашият избор прави нас. Ключът е в малките неща.

Имайки това предвид, навиците ни са от най-голямо значение при определяне на успеха ни.

13. Transform Your Habits: The Science of How to Stick to Good Habits and Break Bad Ones (James Clear)

Навиците се състоят от 3 части:

- подсещане;

- действие;

- награда.

Т.е. нещо ни подсеща за навика, извършваме определено действие и накрая получаваме награда.

Един навик става такъв за средно 66 дена. Това означава, че след толкова време едно действие става автоматизирано, т.е. просто го правим, защото вече е част от нас и ще е странно ако пропуснем да го извършим. Самото извършване на действието може да е съзнателно, но започването става значително по-лесно.

Не е препоръчително е да се фокусираме върху изграждането на повече от един навик наведнъж. Възможно е, но се усложнява процеса и е доста вероятно да се откажем.

Как да формираме нов навик:

1) Поставете си нищожна цел, в която не може да се провалите. Например: ще чета всеки ден по 5 минути.

2) Подсетете се, че трябва да извършите целта (с аларма например). Това е подсещането.

3) Изпълнявайте тази цел всеки ден. Това е действието.

4) Отбeлежете някъде, че сте извършили действието. Например с приложения като HabitBull. Това е наградата.

Още насоки:

1) Навиците се формират по-лесно когато са извършени след друг (стар) навик.

2) Не е добра идея да се пропуска ден при формирането на навик. Един ден няма да провали всичко, но се стремете да не стават повече от един.

3) С времето може да направите дневната си цел по-трудна за постигане. Важното е, че това трябва да става бавно и постепенно.

4) Не е важно това колко "добре" сте се представили в изпълняването на действието. Важно е постоянството.

5) След време вероятно няма да ви е нужно подсещане.

6) Използвайте стратегията на Зайнфелд.

Как да отстраним лош навик:

- заменете го с друг

- елиминирайте подсещанията за навика

- кажете на други, за да ви държат отговорни

- планирайте за провал

14. Mastering Creativity: Break Through Your Mental Blocks and Uncover Your Hidden Creative Genius 

(James Clear)

Колкото повече създаваме, толкова по-голям е шансът да създадем нещо изключително. Не можем да предскажем дали това което създадем, ще е нещо революционно или просто поредният посредствен продукт.

Много от известните учени са имали хиляди открития, но хората ги помнят само с 1 или 2 неща, които са били най-значителните им за човечеството приноси.

Важно е постоянството. Колкото по-често проявяваме креативност и създаваме нови неща, толкова по-вероятно е да създадем нещо изключително. Това е така, защото с времето ставаме по-добри в създаването и качеството на продукта ни автоматично се подобрява.

Всеки човек е способен да създава. Всеки човек може да бъде "креативен".

15. The Power of Now: A Guide to Spiritual Enlightenment (Eckhart Tolle)

Повечето от нас не живеят в настоящето. Постоянно мислим за грешките от миналото или се страхуваме от бъдещето. В настоящето се намира най-голямото щастие, което можем да изпитаме като хора. Когато осъзнаем, че точно в този момент всичко е наред - изпитваме чувство на спокойствие.

Връщането в настоящето е изключително просто. Просто трябва да забележим и приемем, че в момента не сме в настоящето и това автоматично ни връща там.

По същият начин можем да елиминираме негативни емоции:

- забелязваме съзнателно, че чувстваме дадена емоция;

- приемаме я;

- тя изчезва - бавно, но със сигурност.

Всяка емоция, която не искаме да приемем, ще продължава да ни тормози. Ако си повтаряме "защо съм ядосан, не искам да съм ядосан", ще продължаваме да сме ядосани. Емоциите са пристрастяващи.

Въпреки всичко това, умът ни отново и отново ще ни връща назад в миналото и напред в бъдещето чрез мислите ни. Никога няма да сме в настоящето през цялото време, но можем да станем по-добри във връщането към него чрез медитация.

ЗАБЕЛЕЖКА: Не съм фен на такива книги, но тази е изключителна и ми харесва, защото има практическо значение.

---

Част 1: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-1.html

Част 2: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-2.html

Какво научих през 2015 (Част 2)

Това е първата година, през която чета по-активно. Успях да прочета около 30 книги, но имам още малко време. Тук са изброени любимите ми и е представена най-важната информация, която научих от тях.

6. The Talent Code: Unlocking the Secret of Skill in Sports, Art, Music, Math, and Just About Everything Else 
(Daniel Coyle)

Талантът е надценен. Истината е, че практиката идва на първо място. Колкото повече практикуваме дадено нещо, толкова по-добри ставаме в него.

Научното обяснение се крие в миелинoвия слой на нервната система. Той отговаря за скоростта и лекотата, с която се справяме с дадена задача. Повторението е ключът към това да се справяме все по-лесно с определена дейност.

За да станем добри в каквото и да било трябва:
- да намерим някаква мотивация да започнем
- да практикуваме това нещо (около 10 000 часа за експертно ниво)
- да си намерим учител
- да поправяме грешките си една по една.

С достатъчно практика и способността да се учим от грешките си можем да стигнем високо ниво във всяко едно начинание.

7. The Willpower Instinct: How Self-Control Works, Why It Matters, and What You Can Do to Get More of It 

(Kelly McGonigal)

Силата на волята е ограничен ресурс. Всеки път когато вземем решение за каквото и да било, ние се изтощаваме психически. Рано или късно сме прекалено изтощени да мислим и се поддаваме на импулси, а това води до лош избор (спорове с близки, нарушаване на правилно хранене и т.н.).

Най-доброто време да свършим нещо важно е рано сутринта, тъй като тогава е най-вероятно да имаме нужната сила на волята.

Има 3 основни начина да "възобновим" силата на волята си:
- да се нахраним
- да се наспим
- да спортуваме

Най-ефективният метод за възобновяване на силата на волята е да се нахраним, тъй като нивата на глюкоза в кръвта ни са определящи за това дали ще имаме нужната енергия и желание да свършим нещо.

През деня, изключително ефективно е да се възползваме от 20-минутната дрямка, която бързо ни ободрява.

Крайното решение е да вдигнем адреналина си (чрез кардио или някакъв вид спорт), като това автоматично "събужда" тялото ни и временно ни дава допълнителна енергия.

8. The Upside of Stress: Why Stress Is Good for You, and How to Get Good at It 

(Kelly McGonigal)

Стресът не е лошо нещо, но мисленето ни за стреса е много лошо нещо. Ако просто променим мисленето си и приемем стреса за естествената реакция на тялото ни спрямо дадена ситуация, ефектът му е коренно различен.

Ако мислим за стреса като нещо нежелано, тялото ни го възприема като такова и здравето ни понася последиците. Но пък по същия начин, тялото ни ни "оборудва" с нужните средства ако приемем стреса като нещо очаквано и полезно.

Когато се страхуваме от нещо, ефектът от страха значително се намалява ако променим мисленето си за чувството, което изпитваме, на "не се страхувам, а просто се вълнувам".

Когато се намираме в неприятна ситуация извън контрола ни, почти напълно можем да елиминираме лошите чувства като "приемем" това, което се случва.

ЗАБЕЛЕЖКА: Тези неща звучат нелепо, но в книгата има десетки научни изследвания, които потвърждават написаното горе.

9. The One Thing: The Surprisingly Simple Truth Behind Extraordinary Results (Gary Keller)

Вместо да се стремим да свършим всичко, по-добре е да се съсредоточим върху ЕДНО нещо, което ще ни донесе най-много резултати.

Повечето хора искат да свършат всичко наведнъж. Не става. По-ефективно е да намерим това нещо, което ще подобри живота до такава степен, че другите неща стават почти незначителни.

Когато намерим това нещо, трябва да съсредоточим най-много от енергията си за свършването му. Всички останали неща временно остават на заден план. 

И не, не е възможно е да се съсредоточим правилно върху повече от едно нещо наведнъж. Ако се опитаме, резултатите ни ще бъдат по-слаби.

"Прави по-малко неща за повече ефект, а не повече неща със странични ефекти."

10. Mini Habits: Smaller Habits, Bigger Results (Stephen Guise)

Най-лесният начин да превърнем нещо в навик е да имаме изключително малки изисквания към себе си и да сме постоянни.

Например искаме да си създадем навика да правим по 100 лицеви опори на ден. Повечето хора без предварителна физическа подготовка или ще издържат за кратък период от време или въобще няма да започнат.

По-добре е да си кажем, че ще правим само 1 лицева опора. След като си поставим такава нищожна цел, мозъкът ни си казва "това не е толкова зле" и често продължаваме и правим все повече и повече повторения. Но ако започнем с целта да направим 100 лицеви опори, провалът е почти гарантиран, защото се изисква прекалено много сила на волята.

Това работи, защото се базира на закона на Нютон за инерцията: "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние."

Ако искаме да започнем да правим каквото и да било, най-добрият начин е да си поставим абсурдно нищожна цел и е почти гарантирано, че след това ще имаме нужната енергия да продължим напред.

---

Част 1: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-1.html

Част 3: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-3.html

Какво научих през 2015 (Част 1)

Това е първата година, през която чета по-активно. Успях да прочета около 30 книги, но имам още малко време. Тук са изброени любимите ми и е представена най-важната информация, която научих от тях.

1. Flow: The Psychology of Optimal Experience (Mihaly Csikszentmihalyi)

Най-щастливи сме не когато бездействаме, а когато умът ни работи активно по някаква задача. Тогава изпитваме състояние на "flow", в което не усещаме как минава времето, забравяме за проблемите си, изпитваме чувство на контрол върху това, което правим и временно мозъкът ни спира да мисли за това как ни възприемат околните.

Нужни са 4 неща, за да сме в състояние на "flow":

1) Задача, която отговаря на уменията ни:
- високи умения и ниско предизвикателство = СКУКА
- ниски умения и високо предизвикателство = ТРЕВОГА/ГНЯВ
- високи умения и високо предизвикателство = FLOW

2) Конкретна цел от задачата:
- целта може да е просто да завършим задачата, но трябва да е конкретна
- неясни цели = неясни резултати

3) Обратна връзка:
- трябва по някакъв начин да разбираме дали се доближаваме до целта
- това е нужно, за да можем да изпитваме удоволствие от това, което правим
- също така е необходимо, за да можем да променим тактиката си за постигането на целта ако е необходимо

4) Концентрация
- трябва да се фокусираме САМО върху задачата пред нас

2. The Paradox of Choice: Why More Is Less (Barry Schwartz)

Живеем в свят на твърде много избор. Постоянно е необходимо да вземаме решения за всякакви неща. Всичко това ни изморява и когато трябва да вземем важно решение - не можем да мислим правилно, защото сме изтощени от другите решения, които са ни товарили през деня.

Когато имаме прекалено много избор, мозъкът ни блокира (например ако трябва да свършим 100 неща, изведнъж нямаме сила или желание да свършим и едно от тях, макар физически да сме способни на това).

Когато пазаруваме за каквото и да било, това правило важи в пълна сила. Ако постоянно сравняме цени, характеристики и искаме "най-доброто", ние сами си предоставяме негативни емоции.

Най-лошият отрицателен ефект от това е, че дори и да направим избор след дълго сравняване, не сме доволни от него, защото автоматично мислим, че най-вероятно е имало по-добър вариант. 

Ключът е да спрем да се стремим към съвършенството. Вместо винаги да се стремим за "най-добрият избор", по-ефективно е да се стремим за избор, който е "достатъчно добър". Така няма да изпитваме разкаяние и ще сме доволни. Доказателство: според статистики, бронзовите медалисти са значително по-щастливи от сребърните медалисти (близкият провал боли повече). 

Практическо приложение: поставяйте си ограничения когато правите избор за нещо.

3. Why We Get Fat: And What to Do About It (Gary Taubes)

Въглехидратите са основната причина да пълнеем. Защо? Заради хормона инсулин. 

Причината е, че тялото ни се нуждае от инсулин, за да обработи въглехидратите и да регулира кръвната ни захар. Колкото повече въглехидрати приемаме, толкова повече инсулин ни е нужен. 

Проблемът е, че инсулинът също регулира метаболизма на мазнините. Колкото повече инсулин секретирамe или инжектираме, толкова повече мазнини трупаме. Високи нива на инсулин водят и до инсулинова резистентност, която пък води до сърдечни болести и рак.

Генът също играе роля. Всеки човек е различно генетически предразположен за това колко ще напълнее от прием на въглехидрати. Това е извън контрола ни.

Повечето евтини храни са богати на въглехидрати. Също така тези храни доминират пазара и са най-лесно достъпните за мнозинството. Затова често се наблюдава явление, при което бедните хора са по-дебели, а по-заможните хора, които могат да си позволят повече храна, не. С други думи - количеството приета храна не е толкова важно колкото нейното качество.

Храни за отбягване:

1) Всякакъв вид захар (прости въглехидрати) 

- бяла захар, кафява захар, мед, бира (съдържа малц), прясно мляко (лактоза), сиропи, усладено кисело мляко, плодов сок и дори самите плодове

2) Всякакъв вид нишесте/скорбяла (сложни въглехидрати)

- зърнени храни (дори "пълнозърнести"), ориз, хляб, спагети, картофи, крекери, царевица, грах и дори някои видове боб.

Понеже не е реалистично да се откажем изцяло от всички тези храни, хубаво е да осъзнаваме ефекта от приема им и по възможност да ги заменим с храни богати на протеин и мазнини.

ЗАБЕЛЕЖКА: Все още има спорове дали това е абсолютно вярно, но при мен лично минимизирането на приема на въглехидратите има положителен ефект в почти всяко едно отношение.

4. The War of Art: Break Through the Blocks & Win Your Inner Creative Battles  

(Steven Pressfield)

Винаги преди да опитаме нещо ново и неизвестно - изпитваме страх. Това е в природата ни и е неизбежно. Също така се стремим към съвършенство и винаги искаме най-доброто. Често си измисляме оправдания като "ако постигна X, чак тогава ще мога да започна". Това е илюзия. 

"Съпротивлението" е най-големият ни враг. То ни спира на място и ни оставя в пространството на посредствеността. То не ни позволява да се развиваме и измисля оправданията, които спират прогреса ни.

Има само едно нещо което може да спре страха: действие. Където и да сме, на каквото и ниво да сме - ключът е просто да започнем да действаме.

"Професионалистите" не са хора, които не изпитват това вътрешно съпротивление. Те просто го приемат, разбират го и действат въпреки присъствието му.

Започни сега. Каквото и да е. Дори и да не си добър в него. И повярвай, че ще станеш по-добър в това нещо с времето.

5. Tribal Leadership: Leveraging Natural Groups to Build a Thriving Organization 

(Dave Logan)

Човешкото мислене е силно свързано с това колко е успял един човек или организация. Съществуват 5 нива на мислене:

1. Светът е ужасен!

Характерно мислене за хора, които не вярват в позитивно бъдеще или през повечето от време от живота си не са изпитвали щастие поради някаква причина (трагедия, попадане в затвора). Типично за тях е да очакват всеки да е негативно настроен към тях и да обвиняват всичко и всеки освен себе си за проблемите си.

2. Моят живот е ужасен.

Това мислене е характерно за хора, които осъзнават, че има други хора, които са щастливи, но това е само за другите! Те смятат, че щастието не е предназначено за тях самите и обикновено приемат съдбата си като непроменима, затова и изпадат в апатия. Често се обявяват за жертва  на обстоятелствата си и игнорират силните си страни.

3. Аз съм страхотен, но другите не.

Така мислят хората, които смятат, че те самите са велики, а проблемът се корени в другите. Не обичат да работят в екип, защото смятат, че другите не са достатъчно компетентни. Преобладаващо използват "аз", вместо "ние" и се засягат от това, че другите не са на тяхното ниво. Значителен проблем на това мислене е, че идва момент, в който развитието на такъв човек спира, защото мисленето като "вълк единак" не позволява да се реализират по-големи и значителни проекти, които изискват работа в екип.

(... май съм на това ниво през повечето време. :))

4. Ние сме страхотни.

При такова мислене, хората приемат, че има някои неща, които не могат да свършат сами и търсят съдействие от хората до тях. Те осъзнават своята стойност, но също така и са здраво стъпили на земята, така че оценяват и тези около себе си. Повечето големи компании се състоят от екипи с такова мислене. Проблемът е, че това мислене намеква, че "другите" (групи от хора) не са страхотни "като нас" или просто липсва каквото и да било отношение към външни групи.

5. Светът е страхотен!

Най-високото ниво на мислене, но и най-трудно постижимото. Характеризира се с това, че човекът осъзнава, че е част от нещо по-голямо, от нещо, което може да промени света. Той обича живота си, допринася за света, заедно с хората около него (които са на същото ниво на мислене) и приема всички останали като допринасящи. Той очаква най-доброто от живота и обикновено го получава.

Важно е да се каже, че всеки един човек може да премине от едно ниво към друго (за съжаление това означава нагоре, но също така и надолу).

Ключът да преминеш от едно ниво към следващото е:

- да осъзнаеш, че си на дадено ниво

- да си проактивен в отиването напред

- да си склонен да се учиш от всичко и всеки

- да си заобиколен от хора на следващото ниво.

---

Част 2: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-2.html
Част 3: http://dvt32.blogspot.bg/2015/10/2015-3.html