№1 начинът да НЕ ТИ ПУКА

(Публикувано за пръв път на 12.03.2017)

Днес ще ви споделя нещо, което наистина преобърна живота ми. И макар това да е едно от най-големите clickbait заглавия, които съм се престрашавал да напиша досега, съдържанието си струва.

Общо взето всички ние жадуваме за одобрение.

Постоянно гледаме и си мислим "какво ще си помислят хората за мен ако направя това".

Филтрираме се и не казваме това, което наистина мислим.

Толкова силно жадуваме това одобрение, че сме стигнали ниво, в което се чувстваме ЕМОЦИОНАЛНО ЗАСЕГНАТИ когато нямаме достатъчно лайкове на снимките или когато някой ни е seen-нал съобщението.

За добро или за лошо - това е реалността. Хей, аз също страдам от това и до ден днешен!
Въпросът е - как да излезем от омагьосания кръг? Дори и да знаем какво се случва, на нас ни е нужно решение. Едно нещо е да знаеш, че проблемът съществува, но съвсем друго е да седнеш и да решиш този проблем.

My Bad Code #1 - Как да НЕ пишете код (една от първите ми програми)

Е, отдавна не бях писал на тема програмиране, но нека бързо променим това! Не, не съм се отказал и не, не съм загубил интерес - просто приоритетите ми малко се измениха. 😉

Хрумна ми идеята да ви покажа част от кода, който аз самият съм писал... и да ви покажа най-лошите си грешки, с цел да ги избегнете когато се учите да програмирате.

В тази поредица ще ви покажа ПРОВАЛИТЕ си, за да видите, че всъщност програмирането НЕ е нещо, което научаваш веднъж като да караш колело и след това вече всичко си стои на мястото завинаги.

Истината е, че в началото няма да знаеш какво правиш и ще правиш някои доста нелепи грешки, без дори да ги осъзнаваш. В това няма проблем, но е хубаво да се учиш от грешките си и постепенно да изглаждаш нещата където е необходимо.

В този пост ще ви покажа една от първите програми, които НЯКОГА съм писал.

Be gentle. 👀

Как да направиш живота си ВЪЛНУВАЩ (без да го съсипеш)

Винаги съм имал проблема, че животът ми не е особено вълнуващ като цяло.

Да, имам периоди, в които правя интересни неща - пътувания, събития и така нататък, но рано или късно се връщам в традиционното си ежедневие. Това означава, че дните ми започват да текат на "автопилот" - събуждам се, правя каквото си правя всеки ден, заспивам и повтарям същото на другия ден.

Плашещо е, защото след време се събуждаш и си казваш "къде отиде времето", без да имаш кой знае какво, с което да се похвалиш...

Това всъщност не е чак толкова необичайно. Ние хората обичаме комфорта и психологически сме нещо като растения - когато намерим всичко от първа необходимост (храна, благоприятна среда и т.н), предпочитаме да си останем където сме.