Днес ще ви споделя нещо, което наистина преобърна живота ми. И макар това да е едно от най-големите clickbait заглавия, които съм се престрашавал да напиша досега, съдържанието си струва.
Общо взето всички ние жадуваме за одобрение.
Постоянно гледаме и си мислим "какво ще си помислят хората за мен ако направя това".
Филтрираме се и не казваме това, което наистина мислим.
Толкова силно жадуваме това одобрение, че сме стигнали ниво, в което се чувстваме ЕМОЦИОНАЛНО ЗАСЕГНАТИ когато нямаме достатъчно лайкове на снимките или когато някой ни е seen-нал съобщението.
За добро или за лошо - това е реалността. Хей, аз също страдам от това и до ден днешен!
Въпросът е - как да излезем от омагьосания кръг? Дори и да знаем какво се случва, на нас ни е нужно решение. Едно нещо е да знаеш, че проблемът съществува, но съвсем друго е да седнеш и да решиш този проблем.
Решенията, които аз намерих, са 2 (хей, все пак заглавието е clickbait!)
1. Изобилие
Това е универсален принцип. Колкото повече имаш от дадено нещо, толкова по-малка стойност има то за теб.
Ако си милионер и загубиш 5 лева - ще ти пука ли? Не.
Ако си беден и загубиш последните си 5 лева - ще ти пука ли? Да.
Ако си пишеш с 10 момичета и едно от тях не ти отговори - ще ти пука ли? Не.
Ако си пишеш с 1 момиче и тя не ти отговори - ще ти пука ли? Да.
Схващате идеята.
Хората са привлечени към това, което има стойност. Искат да са при готините, да са заобиколени от позитивна енергия и да са там където всичко готино се случва и където не им липсва нищо.
Също така, хората се отблъскват от отчаяние и "липса". Може да ревеш до утре, че това е несправедливо и че си жертва на обстоятелствата си, но нищо хубаво няма да излезе от това - гарантирам ти.
Изгради си живот, в който имаш по много от всичко, което ти носи щастие.
2. Заетост
Всъщност те излъгах - има ситуация, в която пак ще ти пука, дори и да имаш т.нар. “изобилие”.
Всички сме попадали в ситуация, в която живеем с мисълта, че даден човек е “специален”, “различен”, “уникален”. А какво означава това? Излизаме от изобилие и се връщаме към оскъдност, защото не искаме да изгубим този човек, тъй като има прекалено голяма стойност в очите ни.
Това е илюзия, но този пост цели да даде практически знания, така че няма да навлизам в подробности защо. Просто в такива ситуации пак ще ти пука и то много. Изпитвал съм го месеци наред и беше истински ад в главата ми.
Решението е да си толкова зает, че буквално нямаш време да ти пука.
Ще имаш ли време да мислиш “оо, защо не ми отговаря” ако знаеш, че днес трябва да свършиш 100 неща? Не.
Ще имаш ли време да мислиш “оо, защо не ми отговаря” ако знаеш, че единствената ти задача за днес е да плачеш пред монитора докато играеш Counter-Strike* ? Да.
Това отново се слива с идеята за flow state - когато умът ти е ангажиран с някаква дейност, нямаш време да потъваш в тъмни мисли (което се случва по подразбиране ако просто стоим на едно място без никаква задача пред себе си).
Намери си занимания, хобита, цели в живота.
---
Това е!
* Обичам CS и всеки, който го играе... но само до версия 1.6. Ако играеш Source или Global Offensive, сигурно няма да сме приятели. Шегувам се. Не, не се шегувам. Наистина, шегувам се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар