17 декември 2015 г.

НАУКАТА ЗАД ЩАСТИЕТО: Как да се чувстваме добре постоянно

Йо! Да, това е любимата ми въвеждаща сричка. :)

Държа да подчертая, че правописът ми не е отличен и постоянно правя грешки, но мисля, че съдържанието идва на първо място! Надявам се да ми простите грешките и ще се радвам ако действително извлечете нещо полезно от написаното.


И сега самото съдържание!


Винаги съм се чудел какво точно ни кара да се чувстваме прекрасно в един момент и не чак толкова добре в следващия. Например ако току що съм изял любимата си храна, чувството е превъзходно. Ако имам две контролни утре и не съм подготвен – чувството е отвратително.


Защо? Защо има болка? И няма ли начин да сме щастливи постоянно?


Дори не вярвах, че човечеството е намерило отговор на тези въпроси. Все пак кой може да каже с точност кое точно предизвиква щастието или пък защо изпитваме болка... но се оказа, че въпреки всичко съществуват някои научни факти, които имат потенциал да разнищят тайните зад това, което всъщност се случва когато сме щастливи или тъжни.


Като цяло, всяка една положителна емоция, която изпитваме, се дължи на 4 хормона в тялото ни:

  1. Допамин
  2. Ендорфин
  3. Окситоцин
  4. Серотонин


Допаминът отговаря за насладата, която изпитваме, когато очакваме награда. Ако сте се чудили защо е толкова приятно (и пристрастяващо) да цъкнете на известието във Facebook или да постигнете цел след дълги усилия – отговорът е в допамина. За всяко нещо, което ви е накарало да се почувствате добре, мозъкът ви прави асоциация и свързва това нещо с допамин. Така че всеки път когато правите това нещо, мозъкът ви си казва “това е нещо важно за оцеляването ми“ и ви награждава с приятно усещане. Проблемът е, че ако получаваме това нещо прекалено често, допаминът намалява, защото вече мозъкът ни регистрира, че имаме изобилие. Затова обикновено първият път когато пробваме нещо, то е най-вълнуващо, а после не чак толкова, но след като се лишим от него за известно време и го пробваме отново – чувството пак е страхотно.

Ендорфинът отговаря за това да се чувстваме добре след като се нараним. Благодарение на него след някаква травма обикновено не изпитваме болката веднага. По-приятният ефект от ендорфина се изпитва когато спортуваме. Но всъщност е необходимо да преминем извън границите на това, което е „нормална тренировка“ за нас, за да можем да изпитаме това приятно чувство, което се поражда от ендорфина. Смехът и плачът също пораждат ендорфин, заради вътрешните конвулсии, които получаваме когато се смеем или плачем, но понеже тези явления са кратки – затова и ендорфинът, който получаваме, идва за кратко.


Окситоцинът e хормонът на доверието и социалните връзки. Когато се чувствате сякаш може да се доверите на някого (т.е. го „харесвате“) или се наслаждавата на факта, че някой ви се доверява (т.е. ви „харесва“) – окситоцинът работи усилено. Често чуваме, че „не трябва да ни пука“, но истината е, че ние хората сме силно зависими от мнението на другите, защото в миналото (нека се върнем в дните на пещерните хора), ако си си създал причина да не те харесват в племето ти – това е означавало сигурна гибел за теб. Така че желанието ни да се „впишем“ е вградено в природата ни и надали може да се преодолее напълно.


Серотонинът е хормонът на уважението. Когато получаваме уважение се чувстваме добре и серотонинът ни мотивира да продължаваме с държанието, което ни е осигурило това уважение. Затова е често срещано следното типично явление в училище – по-големите деца тормозят по-малките. Понеже тормозещите виждат, че им се „разминава“, това им дава още по-голямо желание да доминират, защото ги кара да се чувстват добре. Аналогично, по-слабите деца научават, че не могат да доминират и затова живеят без да създават неприятности и активно избягват ситуации, в които са център на внимание, защото само по този начин могат да „оцелеят“ (поне от гледната точка на мозъка). Макар и в днешно време да няма реална опасност от това да сме център на внимание (поне в повечето случаи), мозъкът ни все още поставя на първо място оцеляването ни и вписването ни в заобикалящото ни общество.


Болката я причинява хормонът кортизол. Интересното е, че всъщност това не е „лош“ хормон. Чрез кортизола получаваме знак, че нещо не е наред и трябва да действаме веднага, за да променим това. Без кортизол нямаше да желаем да подобрим живота си. Простият отговор на въпроса „Защо изпитваме болка?“ е „Защото това върши работа!“.


Добре! А сега въпросът за милиони – как да получим повече от 4-те хормона на щастието? Ето някои идеи, които събрах от книгата и личния си опит.



КАК ДА ПОЛУЧИМ ПОВЕЧЕ ОТ ХОРМОНИТЕ НА ЩАСТИЕТО


I. ПОВЕЧЕ ДОПАМИН:


1. Поставяйте си цели
Това означава – радвайте се когато постигнете дадена цел, независимо колко малка е. Също така, целта трябва да отговаря на уменията ви – т.е. не трябва да е нито прекалено лесна, нито прекалено трудна (повече за това може да прочете в книгата “Flow” на Mihaly Csikszentmihalyi). След като постигнете целта си – време е да преминете към следващата. Разделяйте трудните или неприятните задачи на малки части.

Технически погледнато няма значение каква е целта ако отговаря на следните условия:

  • отговаря на нашите умения (малко по-трудна е от това с което сме свикнали, но не е чак непостижима);
  • дава обратна връзка (можем да определим дали се приближаваме към осъществяването й или не);
  • конкретна е (знаем какво точно искаме да постигнем).

Може целта ви да е да минете на следващото ниво в Super Mario Bros. (ако е така, минете през комина в 4-2, за да стигнете по-бързо до последното ниво) или да построите ракета. Според това какъв човек сте – и двете цели имат потенциал да стимулират допамин.


Ако ползвате списък със задачи на телефона си, сигурно сте попадали в следната ситуация – свършвате нещо, но сте забравили да го добавите в списъка със задачите. Затова го добавяте в списъка със задачите, само за да може да го отбележите като свършено. Това е силата на допамина.





2. Създавайте неща

Това е свързано с поставянето на цели и е нещо, което знам от личен опит. Когато вложите труд в нещо значително (за вас), се чувствате добре. Сигурно сте чували, че „щастието е пътуване, а не дестинация“. Това е вярно - когато създавате нещо значимо, вие си представяте какъв ще е резултатът от това и тук идва допаминът (това, което си представяте, е „наградата“, която очаквате). 

Истината е, че повечето хора живеят с начина на мислене „какво мога да взема от света“, вместо какво мога да ДАМ на света. И най-интересното от всичко е, че се чувстваме много по-добре когато ДАВАМЕ, отколкото когато ВЗЕМАМЕ. 


Вероятно ви се е случвало да мислите „само ако получа това - ще съм щастлив“, след това получавате това нещо и макар да ви е направило щастливи за кратък период от време, чувството на щастие бързо изчезва и след това отново търсите ново нещо, което да запълни празнотата. Това е разликата между опити да сме щастливи чрез външна стимулация, вместо чрез вътрешно удовлетворение от добре свършена работа. 

Според мен дори и удовлетворяващото чувство на постижение е временно, но предимството на този подход е, че гради характера ви, докато чрез външната стимулация (храна, телевизия, алкохол, наркотици и т.н.) не търпите никакво развитие.






II. ПОВЕЧЕ ЕНДОРФИН:


1. Намерете смеха!
Звучи очевидно, но смехът поражда повече ендорфин и следователно повече хубави емоции. Комедии, позитивни хора – всичко, което ви кара да се смеете по-често, обкръжете се с него. 


Стремете се да избягвате хора, които постоянно се оплакват. Ако се чудите защо го правят, отговорът е следният - емоциите са пристрастяващи. Затова ако изпратите мрънкащите ви баба и дядо на Хаваите, вероятно ще се насладят за около час и след това отново ще започнат да търсят неща, за които да се оплакват (виждал съм това явление много пъти, макар и не в точно този контекст). 

Всичко, което приемате като информация от медиите и заобикалящите ви хора се отразява на мисленето ви без дори да го осъзнавате. Бъдете изключително внимателни и не обръщайте внимание на отрицателната енергия.

Това пък ще прозвучи странно, но плачът също работи, защото тялото ви отново отпуска ендорфин. Така че ако ви се плаче – направете го, изненадващо най-вероятно ще се почувствате по-добре!





2. Спортувайте – но с разнообразие.
Разнообразете начина по който спортувате. Или по-точно – дайте мааалко повече от себе си и тялото ви ще ви възнагради с ендорфин и хубавото чувство, което го придружава.


Също така пробвайте да се разтегнете. Разтягане в началото е доста неприятно, но след това води до приятно чувство, което може би сте изпитвали. Не е нужно да го правите с часове, дори няколко минути са достатъчни за добър ефект.


Направете спортуването ЗАБАВНО (с цели). Тук идва на помощ и допаминът. Като комбинирате спортуването с това да имате конкретна цел от тренировката – чувството става двойно по-приятно. 






III. ПОВЕЧЕ ОКСИТОЦИН:


1. Общувайте с позитивни хора, които ви харесват (дори и виртуалните стават!)
Отново звучи очевидно, но ако се заобиколиш с хора, които те харесват – ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ. Най-добрият вариант е да общуваш с тези хора на живо, но дори и това да е невъзможно, пак можеш да получиш „олекотена версия“ на това приятно чувство като просто си пишете в интернет.


Всеки път когато мозъкът ни регистрира, че друг човек ни харесва и ни има доверие – окситоцинът ни залива и се чувстваме изключително добре.


Ако общуваме с приятели почти винаги идва и ендорфинът, защото се смеем непрекъснато (около хора смехът винаги е много по-често явление).


Нека да вникнем още по-дълбоко. Ако играете с малки деца или животни – това също може да стимулира окситоцин.


Също много ефективно е да се заобиколим с голяма група позитивни хора, които споделят вижданията ни. Ако сте ходили на концерт, футболен мач или някакво друго събитие – знаете какъв точно е ефектът от това. Всички се забавляват и енергията се предава от един на друг. Хората имат огледални неврони, затова когато някой е щастлив, вие същото чувствате щастието му и по същия начин, когато изпитва болка – вие също чувствате болката му (имаме вградена емпатия).





2. Говорете с непознати
Всеки път когато създадем нова връзка на „доверие“ (т.е. някой започне да ни харесва), нашият мозък ни възнаграждава с положителни емоции. Затова говоренето с непознати е сред най-ефективните методи за повишаване на окситоцина (а и серотонина, но за него след малко).


Ключът към овладяването на това е умение е поставянето на малки „социални“ цели - например да говорите с непознат за кратък период и постепенно да увеличите продължителността чрез изградената инерция. Социалната инерция се изразява в това, че след всеки един кратък разговор, в което не ви се е случило нищо лошо, мозъкът ви регистрира това като положително изживяване и следващият път, когато се опитате да говорите с непознат, процесът става малко по-лесен.


Докато сме на темата за градене на доверие, ето един начин да изградите доверие между вас и някой, който не харесвате или не ви харесва – проведете КРАТЪК разговор с него, който завършва във взаимно съгласие. Ако общуването е кратко, но завършва в положителна насока и този процес се повтаря често – скоро вероятно ще започнете да харесвате този човек подсъзнателно и обратното (затова и може би сте наблюдавали явлението, при което ако направите на някой малка услуга, ви е трудно да откажете да му направите и втора, по-голяма услуга).





3. Докосвайте и бъдете докосвани
Масаж, прегръдки, целувки и т.н. Гарантирано е, че окситоцинът ви ще е в небесата. Няма нужда от подробни обяснения.






IV. ПОВЕЧЕ СЕРОТОНИН:


1. Преодолявайте страхове
Когато преодолеете някакъв страх, чувството е неописуемо. Тук най-голямата награда не са хормоните, а фактът, че се развивате. Освен това, когато преодолеете някакъв страх, вашата мрежовидна активираща система (селективният ви фокус) преминава в нов режим. Ако не разбирате какво значи това – ето ви пример. Преди да преодолеете страха, винаги очаквате най-лошото, търсите си оправдания и понякога буквално сте психически парализирани. Но след като преодолеете страха, започвате да виждате всички възможности пред вас – т.е. започвате да имате положителни очаквания от света и виждате само хубавото.





2. „Отключете“ увереността в себе си
Всеки път когато навлезете в „непозната територия“, мозъкът автоматично започва да сканира и да се опитва да разбере какъв е статусът ни в тази среда, кой е лидерът и дали ще е опасно ако сме прекалено изразителни. Така че според мен проблемът не е, че ни липсва увереност, а че просто не я проявяваме достатъчно често, заради този наш вграден механизъм за самосъхранение (постоянната увереност е друго нещо - тя се гради бавно и на базата на всички наши изживявания, които формират субективната ни реалност). Но това може да бъде преодоляно.


Ключът е да предоставите доказателства, а не обещания, на мозъка си. Тоест няма как логически чрез мислене да се убедите да бъдете уверени – трябва физически да покажете (чрез действие), че няма опасност. За да постигнете това е нужно да направите нещо, което не е типично ваше държание или се счита за „странно“ от обществото. Например ако опитате да вдигнете ръката си и започнете да крещите някъде където има хора, първата ви естествена реакция ще е да понижите гласа си и да започнете да се обръщате, за да видите дали няма някой да ви създаде неприятности. Но след като видите, че никой нищо не прави – автоматично се чувствате по-уверени и гласът ви се „отпуска“.


Ако докажете на себе си, че можете да доминирате в дадена среда, ще започнете да забелязвате влиянието си върху другите и понеже се чувствате добре, ще продължите със същото държание, което ви е докарало до тази позиция. По същия начин, ако сте стояли тихи през цялото време, най-вероятно ще продължите да бъдете тихи, защото за мозъка ви това е оптималното държание, което ще ви осигури оцеляване в тази конкретна среда.





3. Приемете нещата каквито са
Винаги ще има ситуации, в които няма да получавате уважение по една причина или друга. Но дори и в това положение имаме вградена защита е тя е да се насладим и да приемем нещата каквито са. Когато приемем положението си, автоматично се връщаме към настоящето и не мислим толкова за проблемите в бъдещето или препятствията от миналото (отлична книга по тази тема е “The Power of Now” на Eckhart Tolle). Тялото ни се успокоява и това ни  дава възможността да са насладим на простия факт, че сме тук и сега.


Запомнете следното нещо. Настроението ни ПО ПОДРАЗБИРАНЕ е да сме радостни.



---

За повече информация на тази тема, прочетете „Meet Your Happy Chemicals“ и на Loretta Graziano Breuning (Ph.D.). Препоръчвам ви я – определено е една от най-добрите, които съм чел някога! Прочитането на цялата книга ще ви даде значително по-дълбоко разбиране на нещата.


Надявам се научихте нещо полезно за себе си! :)


Аз изчезвам, до после! Give value!

Няма коментари:

Публикуване на коментар