Защо НЕ Е нужно да имаш перфектни отношения със семейството си

Това е едно нещо, което наистина ме смазва отвътре, особено сега покрай празниците... Просто не се чувствам много близък със семейството си!

Дълго време мислех, че нещо ми има, ако не успявам да се разбера с всички. Ако пък и със собственото ми семейство нямам наистина дълбока връзка (да си казваме всеки ден "обичам те", да обсъждаме всичките проблеми в живота свободно помежду си и т.н), то значи съм направо трагедия. Сега вижданията ми леко започват да се променят...

Източник: www.slawekgruca.com

Всъщност най-омразната за мен част от семейните празници са всичките преструвки, че всичко е прекрасно, не съществуват конфликти, всички са на едно мнение и така нататък. Истината е, че всеки от нас има различни схващания за света и според мен е невъзможно да харесваш всеки или пък всеки да те харесва. Единственият начин това да се случи е ако се преструваш на някой, който не си. "Хей, как си?" -> "Добре, а ти?" -> "Супер!" = БЛЯК! Никаква автентичност!

Наскоро научих една много интересна гледна точка по този въпрос

Представате си нещо, което наистина ви дразни отвътре. Сега се запитайте защо ви дразни. Най-вероятно е заради някакъв провал. Сега вземете този провал и се запитайте ЗАЩО това е провал по вашите разбирания. Може би това всъщност не е провал, а просто вие го възприемате по такъв начин и това ви съкрушава?

Например:
- "Дразня се, че брат ми не отговаря на съобщенията и обажданията ми"
Защо?
- "Защото се чувствам сякаш на него не му пука за мен"
Защо мислиш, че това е вярно?
- "Защото ако искаше да имаме добри отношения, той би отделил 10 секунди от деня си, за да поговорим"
Защо чувстваш липсата на добри отношения помежду ви като провал?
- "Защото сме братя! Би трябвало да имаме добри отношения помежду си!"
Защо братята трябва задължително да имат добри отношения помежду си?
- "Защото са част от семейството и трябва да сме близки със семейството си!"
Защо мислиш, че това е вярно?
- "Защото семейството трябва да е по-важно от всичко друго!"
Защо мислиш, че това е вярно?
- "Защото да си близък със семейството си е "нормално", а при мен нещата не стоят така!"

Ето какво се случва тук:
- 1. Имам някаква ценност, която е важна за мен (например да имам добри отношения със семейството си)
- 2. Имам някакъв показател, по който съдя дали спазвам тази ценност (например дали пиша или се обаждам на семейството си всеки ден/всяка седмица И дали сме "близки помежду си" - така определям дали АЗ съм добър брат или син)
- 3. Понеже този показател е много важен за мен, аз се ядосвам и се чувствам като провал, ако не получа резултата, на който съм се надявал (например да се сближа със семейството ми). Също така се сравнявам с другите хора, които са близки с тяхното семейство и ми изглежда сякаш никой друг няма този проблем. Това ме кара да мисля, че очевидно проблемът е в мен.

Проблемът идва от това, че този показател за успех не е много добър. Може би не е нужно да съм много близък със семейството си, за да имам добра връзка с тях, която ценя. Може би просто е нужно да има някакво ВЗАИМНО УВАЖЕНИЕ и/или ВЗАИМНО ДОВЕРИЕ помежду ни (а такова има). Може би тези показатели са по-добри за определяне на "качеството" на връзката ни, отколкото броя съобщения, които сме си обменили миналата седмица...

Макар в това да има смисъл и да го разбирам на логично ниво - пак ме боли, че не съм близък със семейството си. Просто понякога дори и да обичаш семейството си, няма да сте много близки, а това не е чак толкова лошо. Трудно е за приемане, но не е краят на света. Най-важното в случая не е самата ситуация, а това как ВЪЗПРИЕМАШ тази ситуация...

(За още инфо - прочетете книгата "The Subtle Art of Not Giving A Fuck" (епично заглавие) нa Mark Manson - невероятна е!) 😎