Трудно ми беше да се изразявам, да кажа как се чувствам или какво искам. Не знам дали е причина или следствие, но имах и ниска увереност.
С течение на времето разбрах, че има начин, по който можеш да си "социален" и БЕЗ да имаш увереност!
Преди да продължа, искам да кажа, че, РАЗБИРА СЕ, трябва да работите върху себе си и върху цялостната си увереност. Но фактите са си факти, можеш да бъдеш "готин", "общителен" и т.н., дори и без да си уверен или общителен по природа.
И също така НЕ ГОВОРЯ за това да се напиеш или да вземеш магическо хапченце, което да те отпуши.
Аз съм абсолютен health freak, а също така и не обичам да разчитам на външни фактори за собственото си щастие. Философията ми е, че да, хубаво е да имаме тези неща, но трябва да можем да си осигурим приятен живот и без тях.
Както и да е, нека да не губя ценното ви време с излишни приказки. Процесът е изключително прост, но не e задължително "лесен". Това, както и много други неща, го научих от RSDTyler (страшен пич).
Всичко се изразява в 3 стъпки:
1. Говори с всички (без много почивка)
2. Не се критикувай (а намери нещо забавно)
3. Започни простичко (а после давай с пълна газ)
Първата ви реакция сигурно е нещо като "уау, открихме топлата вода" или "тва няма как да работи" и "къде ми е бирата".
Нека се опитам да ви обясня защо този процес работи.
1. Говори с всички (без много почивка)
Нека използвам един прост пример - отиваш на парти. В началото сигурно си забелязал как всички хора там са леко сдухани, но с течение на времето се отпускат - пийват няколко, танцуват, разприказват се и бам, партито започва да тече в пълна сила.
Защо всъщност си сдухан в началото? Една от причините е, че не познаваш никой и се чувстваш сякаш всички останали вече са приятели, а ти си аутсайдерът. Започваш да сканираш, за да разбереш кой кого познава, какви са взаимоотношенията между тях, с цел да не направиш нещо тъпо и после всички да разберат за това.
Би ли се чувствал сдухан ако знаеше, че познаваш 10 човека там и всички те мислят за готин? Очевидно не.
Какво се случва когато говориш с всички? Мозъкът ти започва да получава доказателства, че си на безопасно място и нищо лошо няма да ти се случи. Отпускаш се и дори си позволяваш да пуснеш някой бъзик. Дори понякога идват хора да говорят с ТЕБ, защото когато някой е позитивен и приятна компания, винаги е заразно и хората искат да са около такава енергия.
Обаче какво става ако НЕ говориш с никой през цялото време? Лошо, лошо, лошо! Започваш да анализираш всеки един детайл и се чувстваш ужасно. Чуваш как хората говорят по някоя тема и ти, вместо да кажеш нещо, което ти идва отвътре, започваш да мислиш "чакай, нека да измисля кое е най-доброто нещо за казване и да уцеля перфектния момент, в който да го кажа".
Накрая обикновено нищо не казваш или звучи толкова зле, че все едно го е казал някой робот или пък все едно си го репетирал 50 пъти у вас преди да дойдеш на партито... не е добре.
Говори с всички - раздавай позитивна енергия и не бъди загубеняка, който иска да е "само с готините". Ти си този, който е готин, затова споделяй с всички!
Защо "без много почивка"?
Представи си го по следния начин. Имаш да решаваш задачи по математика, но не обичаш шибаната математика. Както и да е, някак си успяваш да се хванеш и да решиш една задача. Мамка му, имаш още 10! Нищо, хванал си се с едната, хайде да решим още една... забелязваш, че ти беше малко по-комфортно да решиш втората. Еми айде още една... уау, тая я реши почти за нула време!
Какво се случва? Законът на Нютон - "Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато външна сила не го изведе от това състояние"!
Ако веднъж започнеш - става трудно да спреш. Ако спреш - става трудно да започнеш отново...
Същото е и с общуването... ако започнеш да дърдориш с всички и се отпуснеш, ще искаш да продължаваш да говориш с още хора, за да може да се отпуснеш още повече!
Ако спреш да общуваш, обаче, по подразбиране ще се заклещиш в главата си и ще загубиш тази "социална инерция"...
Може да си починеш за малко, но като цяло трябва да минимизираш почивките.
2. Не се критикувай (а намери нещо забавно)
Много важно е никога да не се критикуваш. Някои хора няма да искат да говорят с теб и просто ще те отрежат във всеки смисъл на думата.
Ако започнеш с вътрешния монолог "тва беше супер гадно", "защо не се получава", "много съм зле" и т.н, се подготвяш за голямо ПАДАНЕ по лице. Не ти помага и няма да те отведе на правилното място (правил съм го стотици пъти).
За да съм по-детайлен и убедителен - ако се критикуваш, ти изразходваш психическа енергия, а пък това ще те измори и ще те накара да спреш да общуваш. Ако спреш, ще се заклещиш в главата си, а знаеш какво следва след това...
Иронията е, че не трябва да се критикуваш ДОРИ и да спреш да общуваш... тълкувай го сякаш всичко е просто част от процеса и няма значение къде се намираш - просто ще следваш стъпките, които знаеш, че работят.
Реално погледнато, трябва да се радваш на факта, че въобще имаш топките да си общителен и без да разчиташ на алкохол или някакви други глупости.
А сега идва един МНОГО ВАЖЕН момент...
Защо трябва да намериш нещо забавно във всеки разговор?
Има два начина, по които да навлезеш в "социално настроение" (т.е. да общуваш уверено и с желание).
Първият е да получиш достатъчно одобрение в текущата ти среда (всички ти казват колко си готин, забавен и т.н.). Това е лош начин, защото не винаги имаш контрол върху това дали другите ще те харесат или не. Ако се случи - супер, използвай го, но никога не разчитай, че това ще се случи...
Вторият начин е да се влюбиш във факта, че действаш. Какво значи това? Общуваш толкова много, че спираш да мислиш и просто се наслаждаваш на факта, че говориш с хора.
Говорим за т.нар. "flow state", за който съм писал и говорил в някои други статии и клипове - не усещаш как минава времето, наслаждаваш се на това, което правиш, и всичко е прекрасно. Можеш да навлезеш във "flow state" като си поставиш някаква задача пред себе си, която не е нито прекалено лесна, нито прекалено трудна, а точно отговаря на уменията ти (да кажем, че е съвсем малко по-трудна от това, с което си свикнал в момента).
Когато си поставиш целта да намериш нещо забавно във всеки разговор, ти поставяш контрола в собствените си ръце, a смехът те отпуска и ти оправя настроението.
Най-добре е ако сам се разсмееш по време на разговора като казваш неща, които намираш за забавни (това е НАЙ-ЕФЕКТИВНИЯТ начин да навлезеш в социално настроение).
Дори и да нямаш тази възможност (ако просто те отрежат в началото или пък не ти отговарят много много), пак можеш да превърнеш ситуацията в нещо забавно като си кажеш "хаха, тая как ме изгледа" или нещо подобно... важното е да не позволяваш на някой друг да определя емоциите ти, а ти сам да ги манипулираш.
БЕЗ ТАЗИ ВТОРА СТЪПКА, ПЪРВАТА НЯМА ДА Е ДОСТАТЪЧНА!!
3. Започни простичко (а после давай с пълна газ)
В началото на партито/излизането/whatever ВИНАГИ нямам желание да общувам.
Нормално е, ако цял ден си бил на работа, имал си лекции или просто цял ден си бил в "логическо" настроение, да не можеш на секундата да станеш "социален".
Защо хората пият? Да се отпуснат! А защо им трябва да се отпуснат? Поради горната причина... ежедневието им ги поставя в противоположното настроение на това, което се иска, за да си готин и общителен.
Отново се връщаме към закона на Нютон. В началото е трудно да започнеш, а после е трудно да спреш... Важното в случая е просто да започнеш, без значение как, защото това ще ти даде тласък да продължиш.
Имайки това предвид, намери най-лесния възможен начин да общуваш. Кажи "здрасти" на някой и вече имаш някаква инерция, която ти помага да продължиш по-нататък.
Няма значение с кого или за колко дълго говориш... важното е просто да си "спомниш" какво е усещането да общуваш.
А какво по дяволите значи "после давай с пълна газ"?
Ако вече имаш някаква инерция - използвай я, за да дадеш малко повече от себе си в следващия разговор.
Това е грешката, която допускам най-често. Излизам и започвам да говоря, но се заклещвам в тази фаза на кратки разговори, които не водят до нищо. Това е добре в началото, но трябва постепенно да се движиш напред.
Как би изглеждало това на практика? Първи разговор - "хей, кво става", втори разговор "хей, кво става, знаеш ли блаблабла?", трети разговор "хей, кво става, знаеш ли блаблабла? о, така ли, ами всъщност блаблабла".
Осъзнавам, че звучи изключително тъпо, но това е най-сигурният начин да действаш без да се откажеш.
---
Това е целият процес!
Ако си следвал стъпките правилно - след известно време ще усетиш как хуморът ти идва автоматично, забавляваш се и всички се забавляват около теб. Не си заклещен в главата си, уверен си и имаш чувството, че нищо не може да се обърка.
Да, това ЩЕ се случи.
Но също така ще се случи и друго нещо - ще оплескаш нещата по средата и ще се чувстваш гадно след това.
Ако това се случи - просто направи "рестарт" и почни отново. А пък ако не се получи, пробвай същото нещо утре и след време ще станеш по-добър в това да следваш процеса за успех.
Това е начинът, по който се отпускам и общувам с непознати. Понякога НЕ ми се получава и ми казват, че трябва да си пийна малко, а аз ги гледам с вътрешно дразнение...
Всеки луд с номера си.
Успех. 😀
Няма коментари:
Публикуване на коментар