СОЦИАЛНАТА МАТРИЦА: Истината за всичко около нас (Част 4)

Ето и превод на последната част.

Дано научите нещо полезно. 😉

Ако се чудите за какво иде реч, погледнете предишните части:
- Част 1: http://dvt32.blogspot.bg/2017/02/1.html
- Част 2: http://dvt32.blogspot.bg/2017/03/2.html

- Част 3: http://dvt32.blogspot.bg/2017/06/3.html

---

Ден 4 (записки)

Бариери на успеха (продължение)

• Бариерите на успеха съществуват, защото понякога си мислиш, че искаш нещо, но, ако го получиш веднага, има вероятност да не можеш да се справиш с него психически. (Например: Да бъдеш президент звучи добре на пръв поглед, но това би означавало, че не просто ще имаш няколко човека, които се опитват да те разрушат, а цели канали по телевизията, които са посветени на това.)
• Ако мислиш, че едно момиче е по-привлекателно от теб, тогава ще си зависим от резултата (т.е. ще ти "пука" прекалено много) и ще започнеш да се държиш отчаяно (сякаш се нуждаеш от нея). Ако подсъзнанието ти разбере, че би се чувствал смазан, ако това момиче скъса с теб, тогава то ще те саботира и ще те постави в такава ситуация, че да не може въобще да попаднеш във връзка с момичето.
• Да имаш висок статус не е по-трудно от това да имаш нисък статус, ако разбираш как работят нещата. Всъщност след като си "подравнил" държанието си (т.е. през повечето от времето се държиш като човек с висок статус и това е естествено за теб), е по-лесно да си този човек, отколкото да имаш нисък статус и да се занимаваш с цялата посредственост и самоомраза, които вървят с него. Трудното е да стигнеш до това ниво и да се справиш с всичките главоболия, които идват от социалното напрежение (а пък от там идват и бариерите на успеха).
• Постави се в положение, където ще възникнат грешки. (Например: В началото трябва да прецакаш много връзки с красиви момичета, защото ще си несигурен. Но най-важното е, че позволяваш на себе си да стигнеш достатъчно далече, че да прецакаш нещата - повечето мъже няма да стигнат и до там.)

Тези записки няма да те "поправят"

• Няма да е достатъчно да чуеш "бъди в настоящето", за да го схванеш. Но ако излизаш и заговаряш често, ще започнеш да виждаш връзката между случаите, в които си се справил зле и случаите, в които си се справил добре, а след година ще се заклещваш в главата си много по-рядко от преди. Съотношението на времето, през което се държиш като готин човек, бавно ще се наклони в твоя полза.
• Тези неща отнемат време. Може да си мислиш, че дестинацията, към която отиваш, е страхотна, но стигането до нея е лошата част - това всъщност не е вярно. Интересното в живота е това придвижване към истинското ти "аз" и автентичността, а също така и пътуването, което трябва да предприемеш, за да стигнеш дотам - то е предвидено да му се насладиш. Дори и да е трудно, човече, това е твоят живот.

Очаквания / очаквани реакции

• Всеки има идея за това как очаква другите да се отнасят с него. Това е същината на "естествената игра" (т.е. да се държиш естествено и пак да си успешен с жените и всичко останало). Наистина може да се направи аргумент, че това всъщност е най-важното.
• 1. Дали човек с твоя статус може да очаква да бъде третиран лошо или добре.
• 2. Дали хората като цяло заслужават доверие или са манипулативни, дали са приятелски настроени или са лоши и груби.
• 3. Дали има изобилие или недостиг на хора в света, които биха могли да те харесат.
• Задай си следните въпроси:
• - Харесвам ли себе си?
• - Бих ли излизал с някой като мен?
• - Ако бях видял някой, който прилича на мен, с много привлекателно момиче, бих ли се запитал "Как е възможно?" или пък щях да си кажа "Разбира се, че е с нея."? (т.е. дали можеш да повярваш, че едно момиче може да те хареса просто заради теб самия)
• Хората постоянно правят неща, за да сбъднат очакванията си. (Например: едно момиче, което има ниско самочувствие и живее с очакването, че готините мъже няма да я харесат - тя ще отреже много повече мъже, които я заговарят, отколкото едно уверено привлекателно момиче. Тя ще има поведение, което запазва модела й за реалността непокътнат. Самоизпълняващо се пророчество. От друга страна, една жена, която мисли, че е привлекателна, и срещне мъж, който не проявява интерес към нея, ще започне да флиртува с този мъж.)
• Някой, който вярва, че светът е приятелско място и всеки е негов приятел, ще има всички тези малки поведения, които укрепват неговата реалност.
• Хората непрекъснато се опитват да запазят своята реалност. Опитват са да придадат смисъл на света, в който живеят. Не са склонни да разклатят сегашната си реалност и не искат да поемат нови вярвания. Te поддържат своята реалност като виждат всичко през лещи. Свали шибаните лещи! Позволи си да изпиташ реалността с главата напред.
• Хората четат тези записки и започват да им вярват, а след това намират пример, който противоречи на това, което са прочели. Това е неизбежно, защото светът постоянно се променя. След това тези хора казват "Не, това трябва да съответства с онзи принцип, който научих от записките!" - записките имат цел да те научат точно да НЕ правиш това. Може след 4 години да излязат нови записки с най-точната карта на реалността, но пак няма да е самата реалност. Картата не е теренът.

Самоизпълняващо се пророчество

• Toва е явление, при което, със силата на вярванията ти за действителността, реалността, която се съхранява в главата ти, става реалността на самия ти живот.
• Това се случва, защото умът ти винаги търси доказателства, дори и да са несигурни, за да подсили съществуващите ти убеждения. Поради увереността, която имаш в тези убеждения, ти привличаш хората към своята реалност и без да искаш ги караш да се държат по начин, който те не очакват.
• Ако заговориш момиче и напълно вярваш, че тя е приятелски настроена, разбира се, че има 95% шанс тя наистина да е изключително дружелюбна. Лесно можеш да разбереш кога някой очаква, че всички други ще са приятелски настроени към него (например едно красиво момиче)  - просто погледни човека.
• Ако някой се опита да те обиди, има 2 начина, по които можеш да интерпретираш това:
• - Може да се засегнеш и да се почувстваш зле. По този начин губиш малко от своя "стейт" и на някакво ниво другите хора могат да го усетят, а това им позволява да укрепят реалността в съзнанието си, че са били прави за теб.
• - От друга страна, ако не ти пука и просто го мислиш за забавно, това засилва в съзнанието на другите хора идеята, че те НАИСТИНА просто се шегуват. -> Най-силната реалност печели,  не е нужно винаги да имаш най-добрата затапка или по-добрия отговор.
• Не е нужно да признаваш всичко, което не ти харесва в живота ти. Трябва само да признаеш реалността, която искаш, а след това самоизпълняващото се пророчество идва.

Микро поведения

• Това са поведения, които са много по-тънки и трудни за улавяне от повечето видове субкомуникация (обяснено в Част 1). Например когато гледаш момиче в очите и погледът ти стои стабилно, а зениците ти не се разширяват, това показва, че не си заклещен в главата си и не мислиш с няколко стъпки напред.
• НЕ МОЖЕШ съзнателно да разбираш и контролираш повечето от тези поведения. Не можеш, но не ти е и необходимо - когато си в стейт, всичко това се оправя автоматично.

Пълна вяра

• Ако имаш пълна вяра, че ще получиш реакцията, която очакваш, това ще настрои микро поведенията ти автоматично и ще те направи много добър в общуването. Напълно вярваш, че това, което искаш да се случи, ще се случи.
• Например когато разказваш една история, можеш да накараш момичето да се засмее на точно тези части, на които ти искаш, ако напълно вярваш, че тя ще се засмее. Това е просто едно заразно настроение.

Трепване (или "да се отдръпнеш в ума си")

• Когато се съмняваш в себе си, няма да получиш тези очаквани реакции. Ако се "отдръпнеш" в главата си, големите предположения, които имаш, няма да проработят. -> Ще изглеждаш "creepy" (зловещ, страховит) в очите на другите.
• Тези знания могат едновременно да ти помогнат и да ти навредят. Могат да ти помогнат като ти позволят да видиш всичките социални явления и да правиш неща, които преди това не си могъл да правиш. Обаче могат и да ти навредят, ако постоянно почнеш да се питаш "Аз ли имам по-силната реалност в случая?", "Дали не се отдръпвам в главата си? Опа, май да."
• Решението се крие във факта, че можем да разглеждаме тази информация с голям обхват, но също така и с много по-прост такъв, който е просто "ЗАБАВЛЯВАЙ СЕ". Когато си в научната лаборатория, бъди учен. Когато си навън, бъди човек. Напълно нормално е да преподаваме и изучаваме тези неща, защото те ни помагат, но ако мислим за тях когато излизаме, това само ще ни пречи. А дали не съществува една забавна ирония, че когато се опитваш да разбереш социалната динамика на по-дълбоко ниво, това всъщност може да те направи по-лош в общуването? Възможно е да развалиш социалните си умения и това готино излъчване, което имаш, ако се фокусираш върху тази информация прекалено много. Трябва да можеш да се откъснеш от всичко това, когато излизаш да общуваш.

Конгруентност

• Това означава, че мислите, думите и държанието ти са в съответствие. С други думи, ако се чувстваш изморен, недей да се преструваш, че си пълен с енергия; ако не си в добро настроение, не се преструвай, че си в такова. Приеми как се чувстваш в този момент. Хората ще те харесват повече когато си автентичен.
• Най-често причината да те отрежат още в началото на разговора не е защото не си "достатъчно готин", а защото не си конгруентен - преструваш се на някой, който не си, и хората го усещат.

Да даваш стойност

• Ако вярваш, че жените не харесват секса колкото мъжете (ако не и повече), тогава, когато се обадиш на онова момиче да дойде при теб, ще се чувстваш сякаш "вземаш" стойност от нея, т.е. все едно се опитваш да откраднеш нещо от нея или се опитваш да я подведеш да направи нещо.
• Ако имаш висок интегритет (т.е. си почтен, морален, честен и така нататък) и знаеш, че винаги даваш стойност на хората, с които общуваш, това ще ти позволи да се представиш като много по-силен човек.

Как изцяло да вярваш в себе си

• В началото, довери се на чужд комплект от вярвания (на някой, който вече е успял).
• Когато научим някакви нови вярвания, в началото нямаме достатъчно преживявания, за да се доверим изцяло на тези вярвания.
• Процесът:
• - 1. Научаваш всички тънкости на това как работи новото поведение.
• - 2. Събираш доказателства. Гледаш какво правят другите хора и експериментираш.
• - 3. С течение на времето стигаш точка, в която вече не ти се налага да мислиш за това. Напълно се доверяваш на новите вярвания. Умът ти е преминал през процеса и сега вече имаш нови очаквания за света. Това се нарича интернализация.
• Интернализация - процесът на проба и грешка, през който трябва да преминеш, за да създадеш ново очакване за света, за което не трябва да се замисляш отново. За да разбереш дали едно очакване е "интернализирано" (т.е. е вътре в теб), трябва:  
• - 1. Да го чувстваш като нещо естествено.
• - 2. Да си в настоящето, защото не се изисква никаква мисъл за него.
• - 3. Никога повече да не ти се налага да мислиш за него.
• Убежденията / очакванията ти за това какво ще се случи ако заговориш непознат, са знания втора ръка (освен ако не си го правил стотици пъти). Същото е като да скочиш от самолет - мислиш си, че знаеш какво ще стане, но това се базира на знания втора ръка. Освен ако наистина не си опитал, няма как да знаеш. Но тъй като повечето от социалното кондициониране ти казва, че не можеш, ти не опитваш въобще.

Парадокс на начинаещия

• Един новак, който не е уверен, когато заговаря, ще има лоши резултати и негативни доказателства за света. Парадоксът е, че, за да получиш тази непоколебима увереност, ти трябват опит и изживявания, които да те накарат да повярваш. Обаче в много от случаите не можеш да получиш тези изживявания без увереността.
• За да имаш непоколебима увереност, трябва да стигнеш точка, в която...
• - 1. Напълно очакваш, че това, което ще направиш, ще проработи.
• - 2. Напълно безразличен си към редките случаи, в които не проработва.
• Така ще бъдеш напълно спокоен, естествен и конгруентен, когато заговаряш. Няма гордост или его, които са прикрепени към това, което правиш. Това е просто едно забавно умение, което имаш, и знаеш, че всеки друг може да го придобие, ако се опита. Не бива да си изграждаш самоличност от заговарянето, вярвайки, че можеш да правиш неща, които другите не могат. Не се прави на голямата работа - не трябва да имаш фалшиво чувство на превъзходство, само защото знаеш как да заговаряш жени.

Механизъм за защита на егото

• Да кажеш на новак да заговори жена е като да му кажеш да премине през стена. Винаги има малко трепване и съпротива, когато се опитва да го направи. Това е като самозащита. Подобно е на това да потопиш пръстите си в езерото, за да видиш дали водата е топла, вместо директно да СКОЧИШ ВЪТРЕ. Това е неспособност да покажеш истинския си характер наяве заради страх от отрязване.
• Механизъм за защита на егото - когато говориш с момиче и подсъзнанието ти те накара да "трепнеш" (т.е. леко да се "отдръпнеш"), за да можеш след това да си кажеш "Тя не ме отряза заради това кой съм. Тя ме отряза, защото трепнах."

Безразличие

• По средата на страха и пълната увереност стои БЕЗРАЗЛИЧИЕТО.
• Ако си начинаещ, няма как да излезеш да заговаряш веднъж и да очакваш, че ще развиеш пълна увереност, защото в началото ще получаваш само доказателства, че си зле. Обаче можеш да получиш опит, който ще ти покаже, че няма значение какво мислят другите за теб.
• След време ще преминеш така наречения праг на безразличието. Това е истинско безразличие, при което не ти пука за резултата.
• Увереността комуникира, че си успешен с жените. Женската "система" е проектирана така, че тя да не е привлечена към теб, ако не си уверен. Така че ако не си успешен с жените, твоята система е настроена така, че да продължаваш да не си успешен с тях. Проектирана е да не си уверен, освен ако нямаш това, което жените наистина искат.
• Това, което трябва да направиш, е да се боричкаш със системата. Набий толкова много опит и изживявания в мозъка си, че цялата система да се претовари. Когато осъзнаеш, че все още си жив, дори и след милион отрязвания, тогава ще пресечеш прага на безразличието. А сега, когато ти е безразлично, нещата се променят. (Преминаваш от сподавен към несподавен)
• Когато умът ти разбере, че е по-добре да си забавен, социален и да имаш висока стойност, отколкото да избягваш всякакво внимание и да не се натрапваш на никого, правилните микро поведения започват да идват сами. Твоята РАС започва да забелязва поведението на готините хора много повече.
• Прагът на безразличието може да бъде преминат много бързо. Не се опитвай да си уверен в живота, а просто се опитай да бъдеш безразличен. Увереността ще дойде след това.

Сподавеност

• Когато си сподавен, твоят ум ти казва "Не позволявай на гласа ти да се чува извън тази граница, в която е допустимо и безопасно. Не заемай прекалено много пространство. Не прекъсвай хората, не им губи времето и не заемай пространството им. Не прави тези неща!"
• Това "сподавяне" се случва, защото, когато смениш средата, в която се намираш, не си напълно сигурен дали не съществува някаква опасност там. Затова подсъзнанието ти те сподавя и след това гласът ти не е изцяло "отключен". Трябва сам да се освободиш.
• Жената е привлечена от тази сила в гласа ти и от това, че си "несподавен". Това комуникира, че се чувстваш комфортно в средата си на дълбоко ниво и не се притесняваш от факта, че заемаш пространство.
• Как да станеш несподавен и да преминеш прага на безразличието:
• Първо осъзнай, че законът на инерцията действа върху теб. Обект в покой ще остане в покой, освен ако не му въздейства външна сила. Ако просто си седиш там с приятелите си и видиш някое момиче, което искаш да заговориш, ти нямаш инерция. Така че трябва ТИ да бъдеш външната сила и да се освободиш.
• За да станеш несподавен, трябва да направиш нещо, което е извън характера ти (т.е. да се държиш по начин, който не е характерен за теб) и разширява енергията, времето и пространството, които заемаш.
• 1. Игра на имитации - имитирай нещо, което не си ти (Например: лъв, крокодил, тостер, носорог, тиранозавър, кит). Когато си в дискотека и се опитваш да заговаряш, социалният натиск се опитва да те смаже. Има два варианта - или дискотеката да се качи върху теб, или ти да се качиш върху нея.
• 2. Крещене - ако извикаш достатъчно силно, за да те чуят хората, ще започнеш да се оглеждаш дали някой не ти се е ядосал заради това. След като видиш, че няма последици, мозъкът ти получава доказателства, че можеш да си спокоен в тази среда и можеш да правиш каквото си поискаш.
• 3. Странни хаотични движения - например да танцуваш като идиот. Ако просто започнеш да правиш някакви хаотични и странни движения, след няколко минути ще се почувстваш много по-отпуснат. В началото ще изпитваш съпротива и ще се страхуваш, че другите те гледат и те съдят. Ако го правиш няколко минути, ще видиш, че нищо лошо не ти се случва и ще се отпуснеш изцяло.

Социална вибрация (излъчване на позитивна енергия)

• (ЗАБЕЛЕЖКА: На английски е "social vibing". Идва от думата "vibe", което е съкратена версия на "vibration" (вибрация). Като съществително, vibe - емоционалното състояние на човек, така както го усещат другите около него. Като глагол, vibe - да излъчваш някакво чувство.)
• Логиката е противоположното на емоцията и двете взаимно се анулират. Когато общуваш с хората и се опитваш да бъдеш логичен, това може да разруши положителната "вибрация", която е имало преди това. Идеята е, че трябва да общуваш просто заради самото общуване. Не трябва да се чувстваш сякаш е необходимо да се доказваш пред някого.
• Емоционалните състояния са пристрастяващи. Ако говориш с някой, който е пристрастен към позитивно мислене, и повдигнеш някоя негативна тема, той няма да се фокусира върху това, а просто ще промени посоката на разговора. Но някой, който е пристрастен към негативизма, ще се захване за темата и ще изследва всички негативни последици.
• Колкото по-често изпитваш едно емоционално състояние, толкова повече синаптични връзки се образуват в мозъка ти, за да може да изпитваш същото това състояние отново и отново.
• Паметта също зависи от емоционалното ни състояние. Когато си тъжен, можеш да си спомниш само тъжни моменти (и обратното, когато си щастлив).
• Трябва да четеш книги, но не само заради информацията в тях, а и заради тази "вибрация" (енергия), която получаваш от автора и която ти помага да мислиш като победител.
• Новите социални навици, които получаваш от излизане и заговаряне, се запазват, но трябва да ги поддържаш. Не се връщаш към интроверт, който е заклещен в главата си, веднага след като се прибереш вкъщи, но пак трябва да излизаш редовно, за да не "ръждясаш" (подобно на това как ако не тренираш известно време, губиш голяма част от силата си временно).

Логика vs Емоция (продължение)

• Ако си инженер или компютърен програмист и по цял ден боравиш с логика, в много от случаите, когато отидеш на социално събитие, ще се чувстваш отчужден или "откъснат" от средата. Виждаш как хората се забавляват около теб, а ти все още се опитваш да "изчислиш" какво се случва.
• Логическият разговор е много линеен, затова и ти мислиш линейно - теми, които са логически свързани. "Вибрирането" (когато общуваш просто заради самото общуване) не е линейно, защото ти просто се изразяваш. Показваш неща, които забавляват теб самия, а пък това забавлява жените. (Това, което има стойност, е забавно)
• Полезно вярване: Сексът е естествена последица, когато с момичето имате химия помежду си, и следователно е неизбежен. Той е просто начин да направите момента по-незабравим.

Отчупване от социалното кондициониране

• Лесно можеш да разбереш дали си се отчупил от старата си идентичност и социалното кондициониране.
• Когато си начинаещ или на средно ниво, се чувстваш сякаш имаш дупка в себе си. Усещаш тревога и безпокойство, които те карат да жадуваш одобрение и повече изживявания, които да укрепят сегашната ти реалност. Искаш да продължиш да живееш в тази реалност, защото, когато имаш изобилие, твоят стейт се вдига нагоре. Заговаряш всяко момиче; намираш приятели, които правят същото като теб; проучваш как да станеш по-добър с часове наред. Вече нямаш много общи теми със старите ти приятели, защото те са заклещени в старата реалност. Така че продължаваш да избутваш реалността и започваш да развиваш фалшива идентичност. Вместо това, стреми се да бъдеш по-"центриран" (т.е. дори и животът да те избута наляво или надясно, ти да можеш да се върнеш по средата).
• Да бъдеш посредствен е лесно - не се изисква изразходване на енергия; можеш да преминеш през живота си, без някой да те обижда или да те унижава; не се налага да излизаш от зоната си на комфорт.

Концепцията "Не проработи!"

• Когато си тийнейджър и преминаваш през трудна фаза от живота си, често си мислиш "Ако просто имах X, Y и Z, щях да съм щастлив!". След няколко месеца получаваш условията, които си казал, че ще те направят щастлив, но пак не се чувстваш щастлив.
• Помисли за това как се чувстват знаменитостите, които имат слава/жени и т.н, но пак са нещастни. Ако обстоятелствата ти са лоши, поне можеш да ги обвиниш, но, когато няма какво да обвиниш, вече наистина започваш да откачаш.
• Дори ако живееш на брега на Хаваите с красивото ти гадже нимфоманка, бизнесът ти върви добре, денят е перфектен и всички са щастливи, пак е възможно да се чувстваш нещастен. Започваш да си мислиш "Най-накрая успях, но защо все още съм нещастен? Какво по дяволите се случва тук?". Истинската лудост е когато получиш това, което искаш, но пак не си щастливия човек, който очакваше.
• Това, което се случва, е, че развиваш едно его - нещо като "готината ти персона", която чувстваш, че трябва да "облечеш" в определени ситуации, за да получиш любов и одобрение. По същия начин както един задръстеняк чувства, че трябва да покаже на другите хора новия си часовник/кола/каквото и да е, и ти, когато разбереш как работи социалната динамика, започваш да чувстваш нуждата да покажеш на другите "готината" част от характера си.
• Също така, ако в миналото постоянно си си казвал "ако имах X, щях да съм щастлив", ти си тренирал мозъка си по такъв начин, че постиженията ти никога да не са достатъчни. Трябва да промениш това.
• Ако имаш много "обвивки" около основния ти характер, постоянно ще се чувстваш сякаш трябва да правиш нещо или сякаш трябва ТИ да контролираш какво се случва. Намираш го за трудно просто да се отпуснеш. Не можеш да стоиш на едно място.

Его vs Самочувствие

• Обществото ни е хипнотизирало, така че постоянно да търсим нова умствена стимулация. Хората не осъзнават, че увереността и това да се чувстваш добре в собствената си кожа, са неща, които имаме по подразбиране.
• Разликата между его и самочувствие:
• - Самочувствие: роден си с него, неописуемо е (както думата "душа") и е самоподдържащо се.
• - Его: рационална конструкция, която измисляме като заместител на самочувствието, когато самочувствието ни бъде ранено в ранна възраст. Получаването на статус, правенето на пари, да си много успешен с жените - това са неща, които ни дават "логично основание" да се чувстваме уверени.
• На повърхностно ниво, в егото има смисъл. -> "Ако нямам някакво покритие, тогава защо да се чувствам уверен?" В това има смисъл. Измисляме си причини, поради които да се чувстваме уверени, макар увереността ни да съществува по подразбиране.
• Доста плашещо е, когато осъзнаеш, че щастието е състоянието ти по подразбиране.  Това означава, че няма никакъв смисъл във всичко, което си направил през живота си. Започваш да си задаваш въпроса "Защо правя всичко това, ако мога да се чувствам щастлив и без него?"
• Преди си имал самочувствие, но в един момент от живота ти, някой те е ранил. Родителите ти са ти казали да не говориш с непознати, да не говориш на висок глас. Социалното кондициониране ти е казало, че това е "пътят към щастието" и трябва да го следваш. Децата са като гъби за миене и затова просто попиват информацията, която идва към тях...
• Това, което в крайна сметка се случва, е, че вече не смяташ, че е достатъчно "да бъдеш себе си", за да си уверен. Чувстваш се изключен от племето, а не част от него. Понеже умът ти не може да те остави в такова състояние (да се чувстваш неуверен през цялото време), започва да си казва "Има ли някакви логични причини, поради които мога да се чувствам уверен?"
• Затова започваш да се сравняваш с другите и се опитваш да се различиш от тях по някакъв начин. (Самочувствието се основава на общата човечност, която всички притежаваме, а егото на разделението и различието.)
• Егото е фалшиво, защото спомените ни не са съвършено точни - постоянно ги изкривяваме към по-положителни / по-отрицателни, отколкото са, за да можем да си изградим идентичност от тях. Егото ти никога не е толкова точно, колкото си мислиш, а е просто една фалшива конструкция, която ти си си изградил.
• Всичко изглежда голямо и важно, но всъщност е все едно да имаш песъчинка в окото - това е филтърът, през който виждаш света.
• Егото се състои от:
• - Логични доказателства: "Имам успех с много жени."
• - Мненията на другите: Опитваш се да "откриеш себе си" в мненията на другите хора.
• - Рационализации (придаване на смисъл): "Този човек е пълен гадняр и единствената причина, поради която другите хора го харесват, е защото те самите са глупави." Всеки има собствена история (която пък е свързана с друга история и т.н), за да може да си изгради чувство за самоличност.
• - Сравнения: Животът е пълен с неизвестности (никой не знае откъде произлиза Вселената със сигурност, дали наистина сме живи, какво се случва след като умрем и т.н.) и затова егото ни се опитва да ни защити, като използва етикети / преценки / сравнения. Казва ни "Аз познавам околната среда" и се опитва да ни скрие от плашещата истина, че постоянно сме в неизвестното. Умът ни казва "трябва да намерим някакъв контекст и да придадем смисъл на това, което се случва".
• Човешкият живот е абсурден в това, че създаваме връзки с околните, правим невероятни неща, а в крайна сметка умираме. Животът ни ще свърши. Цитат на Ърнест Бекер: "Фактът, че някой ден ще умрем, води до отричане на смъртта, а от там може да гледаме на света като арена за героизъм."
• Егото ти постоянно иска да срита човека отсреща, за да покаже, че ти си по-добър. Тъй като винаги търси контекст, то трябва да покаже, че ти си по-"реален" и забележим. Затова хората казват "Искам да съм НАЙ-добрия!".
• Така през целия ти живот виждаш само повърхността на нещата,  но не и дълбочината. Живот, в който постоянно тичаш насам-натам, опитвайки се да разбереш кой си и да излекуваш раната.
• Но по-късно осъзнаваш: "Колкото по-лична е раната, толкова по-универсална е тя." (т.е. ти си мислиш, че само ти имаш определен проблем, но всъщност всеки го има). Всички ние имаме истории: "Това ми се случи, това е моята идентичност, аз съм жертва", но погледни всичките тези хора, които те харесват, и всичките добри реакции, които получаваш и можеш да генерираш.
• Егото е неустойчиво, защото винаги трябва да имаш материал, с който да го потвърдиш. То е черна дупка, която предизвиква отчаяние. Нужни са ти доказателства, че старите рани вече нямат значение.
• Как оформяш своята реалност - на база на това чувство на отчаяние и липса или в името на правилните действия, които трябва да предприемеш? Да усетиш потока на творчеството или да отречеш неизвестното?
• Сегашният момент е единственият, който някога е имало - не търси щастие в бъдещето, то се случва сега. Начинът, по който се чувстваш сега, е всичко, което имаш.
• От ранна възраст ни учат да ходим на училище -> гимназия -> университет -> работа -> и когато се пенсионираме идва славата. Като "отложен план за живот". Винаги ни учат да измерваме как се справяме и накрая да си направим самооценка, а след това веднага да тръгнем за следващото нещо, да стигнем до бъдещето.
• След като осъзнаеш, че бъдещето наистина съществува, но всъщност това е сегашният момент, цялата концепция за времето спира да има значение. Няма истинска полза от времето.

Резултатът е разочароващ

• Резултатът никога не може да бъде толкова добър, колкото е самият процес (извършването на действията, които водят до резултата). Всичко е в сегашния момент. Ако щастието е състоянието ни по подразбиране, то тогава няма разлика, когато получим нещото, което искаме. Все едно и също е. Да даваш стойност на хората е най-доброто нещо, което някога можеш да направиш.

Даващи стойност и Вземащи стойност

• Всеки път, когато действаш през егото и се опитваш да накараш някой да "реагира" на теб (обяснено в Част 1), това е вземане на стойност. Когато някой се опита да получи собствена изгода, като манипулира реакциите ти, винаги можеш да го усетиш.
• Но когато си автентичен и просто даваш стойност, хората реагират по невероятен начин. Не прави критерия си за успех "как реагираха". Единственият ти критерий е, че си показал истинската си същност и не си изневерил на себе си, а просто си казал това, което наистина мислиш.
• Всеки път, когато просто се опитваш да дадеш стойност, това е привлекателно. Вземането на стойност е отблъскващо.
• ФОРМУЛАТА: Всеки е уникален и има вродена стойност. И тъй като имаме социално създадена реалност, ние винаги се наслаждаваме на общуването с хора. Но ако те ти дават някакви знания, за да получат реакция от теб, всъщност не ти дават автентична перспектива и следователно не ти дават стойност.

Даване на стойност и Самостоятелно забавление

• Самостоятелно забавление - казваш неща, които те поставят в стейт, вместо да си като повечето други мъже, които си мислят "Какво да й кажа, за да получа възможно най-добрата реакция?" Казвай неща, които намираш за забавни, дори и да са абсурдни. Важното е това, което правиш, да те развеселява (но все пак имай предвид дали и момичето се забавлява).
• Когато си душата на компанията и си този, който прави партито готино (като допринасяш с хубави емоции), тя ще прояви интерес към теб, а когато се опитваш да се вмъкнеш в нейното парти, това ще я отблъсне. Емоционалното ти състояние е твоята "пълна чаша" (вместо да имаш празна чаша и да търсиш някой, който да ти я запълни). Твоята "центрираност" представлява стойността, която имаш като мъж, в очите на жените.

Его (продължение)

• Егото започва с раната от ранна възраст. Ти рационализираш своята идентичност и уникалност, НО ВСЪЩНОСТ ВСЕКИ ОТ НАС ИМА РАНИ.
• Трябва да приемеш както добрите си страни, така и лошите. Приеми, че колкото по-лична е раната, толкова по-универсална е тя. Просто трябва да приемеш раната.
• Чак когато успееш да погледнеш покрай повърхността на нещата и фалшивия блясък, когато осъзнаеш, че всички сме хора, тогава ще изпиташ едно "щракване" в главата си и ще започнеш да се чувстваш комфортно в собствената си кожа.

Автентичност

• Всеки се ражда с щастие в сърцето си, но след това се случва нещо, което те отклонява от тези чувства. Важното е, че можеш да ПРЕОТКРИЕШ това самочувствие.
• Когато НЯМАШ самочувствие, всичко, което смяташ за "лошо" в себе си, изглежда като пречка и неудобство. Когато ИМАШ самочувствие, тези неща са просто привлекателни странности. Същността ти винаги прониква.

---

УСПЯХ! Най-накрая го преведох изцяло... 😄 Внесох и някои неща, които сметнах, че са полезни допълнения към оригиналния текст.

Извинявам се за всичките правописни, граматически и пунктуационни грешки (несъмнено ще откриете много от тях).

Много се гордея с този превод, макар че почти никой няма да го прочете.

Все пак исках да знаете от къде дойде желанието ми за промяна и как успях да повярвам, че въобще е възможно подобно нещо. 

Не губете надежда, а просто погледнете каква е следващата стъпка в правилната посока и действайте... 😉

Ден 1: http://dvt32.blogspot.bg/2017/02/1.html
Ден 2: http://dvt32.blogspot.bg/2017/03/2.html
Ден 3: http://dvt32.blogspot.bg/2017/06/3.html